Обикновено, когато децата присъстват на рожден ден, когато са достатъчно големи, за да осъзнаят случващото се, веднага след това го пресъздават в игра – опаковане на подаръци, подаряване, духане на свещи, пеене на песни и т.н.
Много често се случва, когато детето започва да взема покривката или кърпа, да завива различни предмети около него (книгите от шкафа, чинии, купи, играчки) и да ги оставя така из цялата стая. Обичайната реакция, когато видите това, е да настоявате тази бъркотия да се оправи, често с повишаване на тона.
Какво се случва, когато детето иска да ви въвлече в тази игра? Първо, показването как да завива (например в салфетка) на предмети, които то иска, упражнява хватателните му умения. Приучава се към умения за прегъва, тренира се пространственото ориентиране, както и представата му за форма. Например, за голям обект е необходимо опаковката да е голяма, за малък – малка. Опаковката покрива предмета от всички страни и детето трябва да прецени как да го постави и покрие, което е свързано с трениране на пространственото му ориентиране.
В същото време то подарява на друг човек. Това показва отношение към него и е свързано с умението да споделяш. Провокират се потребности да зарадваш някого и да му доставиш удоволствие, което е важна част от създаване на отношения.
Реакцията на този, който получава подаръка, се разчита от детето. То добива опит как да реагира в подобна ситуация. Мога да приложа пример, в който момче иска да зарадва майка си и й купува подарък. Жената не реагира според очаквания начин и заедно с детето връща подаръка в магазина. Вече в зряла възраст, мъжът изпада в силна тревожност, когато се налага да прави подаръци на близки хора. Това се корени в изпитаното неудоволствие от поведението на майка си, както и страх да не ги разочарова, което е разчел в постъпката й.
В тази игра у детето се развиват и социалните умения, като какво се казва, когато се подарява или как се реагира, когато получаваш подарък – „Заповядай!“, „Много благодаря, това е толкова хубав подарък!“, „Точно това исках!“ и т.н.
Обикновено в тази игра се наблюдава нетърпение, от страна на възрастните, защото опаковането, подаряването и начина на реагиране на действието се повтарят продължително време. Детето не се изморява в продължение на около 40 мин. да сваля книгите от шкафа, да ги увива и да ги поднася, като очаква същата реакция на изненада и радост от тяхна страна. Това, което искам да поясня е, че продължителността и стереотипността в играта се дължи на това, че детето тепърва изгражда опит. Изграждат се различни представи, които то подрежда като последователност – вземане, опаковане, поднасяне, реакция и т.н. Връзките между отделните представи са все още неустойчиви и затова детето повтаря многократно наблюдаемите действия. По този начин изгражда цял „комплекс“: какво е необходимо да направи, когато поднася подарък. След като добие увереност в своите действия, потребността е задоволена и то се насочва към друга игра.
