Промяната – пътят обратно към себе си или новото аз?

Промяната – пътят обратно към себе си или новото аз?

Всеки човек се променя с течение на времето, независимо дали от гледна точка на физиология, или на психика. Промяната е нещо, което ни съпътства всеки ден по простата причини, че остаряваме и трупаме опит. Въпросът тук е дали се замисляме над нея и в какво се изразява. Тук искам да се спра на видовете промяна и ефикасността от тях.

Обикновено тръгваме да променяме нещо в себе си, което не харесваме, с цел да намалим възникналото неудоволствие. То се дължи на незадоволена потребност. В повечето случаи хората не знаят какво искат или имат очакване някой друг да го направи вместо тях. Оттук често промяната се изразява като външна :

  • смяна на прическа, цвят на косата, стил на обличане, диета, ново обзавеждане, ремонт на къщата или апартамента и т. н. Парадоксът тук е, че всичко това носи моментно удоволствие и намалява напрежението, но след известно време то отново се възвръща, защото не променяме нашата същност. Истината е, че реализирането на тези действия са по-лесният начин за достигане на промяна, но не и до намиране на себе си. Изгражда се едно „ново аз”, което обаче е само външна фасада и в основата си продължава да ни носи неудоволствие, защото ние така или иначе не стигаме до проблема.

Другата промяна се дължи на факта, че не харесваме нещо в нас:

  • определени качества, които не се променят със смяна на „фасадата отвън”, а чрез разбиране, осъзнаване и приемане. По този начин достигаш до себе си, което в повечето случаи не ти харесва и носи страшен дискомфорт. Тук силата на характера е да проявиш воля и постоянство, за да намалиш въздействието на това, което ти пречи. Ако може да се изведе като стъпки, то се минава през отговори на въпросите: „Кои са положителните и отрицателните ми качества? В какви ситуации се проявяват? Колко ми пречат? Как мога да намаля тяхното въздействие?” За съжалени никога не можем да бъдем напълно честни със себе си по простата причина, че не искаме да изпитваме неудоволствие и затова не можем да се справим сами с намиране на отговори на тези въпроси и няма да бъдем напълно искрени.

Промяната се реализира чрез „разбиване” на досегашният начин на възприемане на себе си (начинът на мислене) и поведенчески задачи в ситуации, защото едно е да мислим какви сме, а съвсем друго е да сме такива. Истинската ни същност „блесва” по начина на реагиране в ситуации, представляващи трудност за нас, в обратната връзка с хората около нас, в общуването, действията. Тогава, ако си зададем въпроса „Защо стана така?” без да обвиняваме другите, можем много по-лесно да забележим качества като неувереност, безотговорност, непостоянство, мързел и т. н. По този начин ще се насочим към промяна на същността ни, а не към завоалирането й с „нова опаковка”.

Тогава промяната ще е начин за достигане до себе си и изграждане на едно ново аз, което знае какво иска. Промените около нас и върху нас ще са следствие на вътрешната подреденост, а не средство за мотивиране. Тогава няма да се налага да се пазят диети по пет пъти в годината, да се боядисва косата в различни тоналности, да се купуват много вещи или да се фиксира в здравословен начин на живот, защото просто се стига до това, което сме и искаме да бъдем. Останалото е въпрос на постоянство и действие.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари