Всеки човек се променя с течение на времето, независимо дали от гледна точка на физиология, или на психика. Промяната е нещо, което ни съпътства всеки ден поради факта, че остаряваме и трупаме опит. Въпросът е дали се замисляме над нея и дали търсим в какво се изразява. В статията ще се спра на видовете промяна и ефикасността от тях.
Кога се проявява у нас нуждата от промяна? Обикновено променяме нещо в себе си, което не харесваме, с цел да намалим възникналото неудоволствие. Дължи се на наша незадоволена потребност.
Външна промяна
В повечето случаи хората не знаят какво искат, или имат очакване друг да го направи, вместо тях. Това води до външна промяна: на прическа, цвят на косата, стил на обличане, диета, ново обзавеждане, ремонт на къщата или апартамента и др. Парадоксът е, че тя носи моментно удоволствие и намалява напрежението, но след известно време то отново се възвръща. Така е, защото не променяме нашата същност. Истината е, че реализирането на тези действия са по-лесният начин за достигане до промяна, но не и до намиране на себе си. Изгражда се „ново Аз”, което обаче е само външна фасада. В основата си продължава да ни носи неудоволствие, защото не стигаме до същинския проблем.
Вътрешна промяна
Тя се дължи на факта, че не харесваме нещо в нас: качества, които не се променят със смяна на „фасадата”, а чрез разбиране, осъзнаване, приемане и конкретни действия. По този начин достигаш до себе си, което в повечето случаи не ти харесва и носи силен дискомфорт. Тук силата на характера е да проявиш воля и постоянство, за да намалиш въздействието на това, което ти пречи. Ако може да се изведе като стъпки, то се минава през отговори на въпросите: „Кои са положителните и отрицателните ми качества? В какви ситуации се проявяват? Колко ми пречат? Как мога да намаля тяхното въздействие?”. За съжаление, никога не можем да сме напълно честни със себе си по простата причина, че не искаме да изпитваме неудоволствие. Затова не можем да се справим сами с отговорите на тези въпроси и/или няма да бъдем напълно искрени и обективни, за да стигнем до корена на проблема.
Как става истинската промяна?
Пътят е един – чрез „разбиване” на досегашния начин на възприемане на себе си (начин на мислене) и поведенчески задачи в ситуации. Едно е да мислим какви сме, а съвсем друго е да сме такива. Истинската ни същност „блесва” по реакциите ни в моменти, представляващи трудност, в обратната връзка с хората, в общуването и действията. Тогава, ако си зададем въпроса: „Защо стана така?”, без да обвиняваме другите, можем много по-лесно да забележим качества като неувереност, безотговорност, непостоянство, мързел и т.н. Така ще се насочим към промяна на същността ни, а не към завоалирането ѝ с „нова опаковка”.
Тогава промяната ще е начин за достигане до себе си и изграждане на ново Аз, което знае какво иска. Промените около нас и в нас ще са следствие на вътрешна подреденост, а не средство за мотивиране. Тогава няма да се налага да се пазят диети по пет пъти в годината, да се боядисва косата в различни тоналности, да се купуват много вещи или да се фиксираме в здравословния начин на живот. Просто ще стигаме до това, което сме и искаме да бъдем. Останалото е въпрос на постоянство и действие.
