Българска школа за психоанализа

Заглавието на статията сигурно звучи тривиално. „Важно е психологът да работи върху себе си!“ – това е фраза, повтаряна като мантра още от първия ден на студентското ни обучение. Тя е като жалон, с който безропотно се съгласяват не само специалистите, а и всички хора, запознати в някаква степен с естеството на тази професия.

Професионални наблюдения

В настоящата статия ще разгледам въпроса през призмата на практическата работа с деца. С това ще опитам да влея конкретно съдържание и функция в нея. В годините през нашия Център са преминали много хора, които са искали да се научат да работят като детски психолог. В първоначалния ни разговор предупреждавам за възможните последствия от обучението. Всички се съгласяват, дори акцентират върху това, колко са сходни разбиранията ни по въпроса… до момента, в който не започнат системно да влизат в стаята за игра. Реално погледнато, работата ни е именно да играем.

Много хора ще кажат: „Няма нищо сложно в това!“. Но, реалността е друга: започват системните закъснения, отсъствия, несъгласия и др. Така, докато стигнем до откровени разговори, в които споделят: „Аз искам само да идвам от време на време, за да играя с децата. Това ми е достатъчно!“, „Не може ли да разделиш работата с децата от личната работа върху мен? Идва ми много!“, или „Аз искам работата ми като психолог да е с нормирано работно време. Не искам да се занимавам с нея след работа.“

В ретроспекция мога да кажа, че над 80% от кандидатите са се отказвали поради причини от личностен характер. Не толкова поради неразбиране на теорията или трудности в практическата работа. Говорим за мощни несъзнавани процеси, които влизат в конфликт със съзнателните им доводи. Разбира се, че в някаква степен двата процеса могат да се разделят. Но, това няма да ги направи добри специалисти, каквато е била първоначалната им заявка. Ще останат на досегашното си ниво на развитие. Това ще им осигури един ограничен обсег от дейности, с които могат да се справят. Справяне по-скоро в ролята на изпълнител, отколкото на идеен носител.

Причини

Защо става така? Занимавайки с деца, психологът несъзнавано активира целия си опит от собственото детство. Ако в по-голямата си част е носител на неудоволствие, това засилва тревожността му. Активират се собствените травми и дефицити, които намират проявление в работата и затрудняват успешното ѝ изпълнение. За пример, ако родителският модел, с който сме възпитавани се характеризира с нетърпение, сприхавост и изисквания за спазване на сериозна дисциплина, ще ни е много трудно да сме разбиращи и търпеливи към децата, да посрещаме моментните им капризи и да търсим причината за тях, без да ги наказваме сурово още в зората на тяхното проявление. Ще ни е трудно да работим за развитие на въображението. Колкото и да е лош, това е единственият опит, с който разполагаме. Най-опасното е, че се активира като автоматизъм, преди всичките ни останали познания. С помощта на рационализацията много добре можем да обосновем защо използването му е оправдано.

Защитните ни механизми ни предпазват достатъчно добре от осъзнаването на неприятната истина. При това развитие на ситуацията, вероятността да навредим е много голяма. Несъмнено психологията е много привлекателна сфера, тъй като ни дава възможност да разберем в по-голяма степен както себе си, така и околните. Потвърждава се от последните статистически данни за най-предпочитани специалности за кандидат-студентите. Но, характерът ѝ е такъв, че ако иска да стане добър, психологът е нужно да вложи много време, финанси и усилия… един от стажантите ни завършваше „…с неясен резултат“. Най-трудната част в целия процес е да се изправиш срещу себе си. Но, съумееш ли да достигнеш до момента, в който всичко вложено започне да ти се отплаща, удовлетворението е голямо. Виждаш как твоята намеса води до промяна в човешкия живот!

Ирена Киркова

Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ