Защо е важно психологът да работи върху себе си?

Защо е важно психологът да работи върху себе си?

Заглавието на статията сигурно звучи тривиално. „Важно е психологът да работи върху себе си!“ – това е фраза, повтаряна като мантра още от първия ден на студентското ни обучение. Тя е като жалон, с който безропотно се съгласяват не само специалистите, а и всички хора, запознати в някаква степен с естеството на тази професия.

В настоящата статия ще разгледам въпроса през призмата на практическата работа с деца, с което ще опитам да влея конкретно съдържание и функция в нея. В продължение на годините през нашия Център са преминали много хора, които са изявявали желание да се научат да работят като детски психолог. В първоначалния ни разговор предупреждавам за възможните последствия от обучението. Всички се съгласяват по гореописания начин, дори акцентират върху това, колко са сходни разбиранията ни по въпроса… до момента, в който не започнат системно да влизат в стаята за игра. Реално погледнато, работата ни е именно да играем.

Много хора ще кажат – няма нищо сложно в това! Но, реалността е друга: започват системните закъснения, отсъствия, несъгласия и др., докато стигнем до откровени разговори, в които споделят „Аз искам само да идвам от време на време, за да играя с децата. Това ми е достатъчно!“, или „Не може ли да разделиш работата с децата от личната работа върху мен? Идва ми много!“.

В ретроспекция мога да кажа, че над 80% от кандидатите са се отказвали поради причини от личностен характер, а не толкова поради неразбиране на теорията или трудности в практическата работа. Говорим за мощни несъзнавани процеси, които влизат в конфликт със съзнателните им доводи. Разбира се, че в някаква степен двата процеса могат да се разделят. Но, това няма да ги направи добри специалисти, каквато е била първоначалната им заявка. Ще останат на досегашното си ниво на развитие, което ще им осигури един ограничен обсег от дейности, с които могат да се справят и то – по-скоро в ролята на изпълнител, отколкото на идеен носител.

Защо се случва всичко това? Занимавайки с деца, човек несъзнавано активира целия си опит от своето собствено детство. Ако в по-голямата си част е носител на неудоволствие, това засилва тревожността му. Активират се собствените травми и дефицити, които намират проявление в работата и затрудняват успешното й изпълнение. За пример, ако родителският модел, с който сме възпитавани се характеризира с нетърпение, сприхавост и изисквания за спазване на сериозна дисциплина, ще ни е много трудно да сме разбиращи и търпеливи към децата, да посрещаме моментните им капризи и да търсим причината за тях, без да ги наказваме сурово още в зората на тяхното проявление. Ще ни е трудно да работим за развитие на въображението. Колкото и да е лош, това е единственият опит, с който разполагаме; най-опасното е, че се активира като автоматизъм, преди всичките ни останали познания, и много добре можем да се обосновем защо използването му е оправдано.

Защитните ни механизми ни предпазват достатъчно добре от осъзнаването на неприятната истина. В този вариант на развитие на ситуацията, вероятността да навредим е много голяма. Несъмнено психологията е много привлекателна сфера, тъй като ни дава възможност да разберем в по-голяма степен както себе си, така и околните. Потвърждава се от последните статистически данни за най-предпочитани специалности за кандидат-студентите. Но, характерът й е такъв, че ако искаш да станеш добър психолог, е нужно да вложиш много време, финанси и усилия… един от стажантите ни завършваше „…с неясен резултат“. Най-трудната част в целия процес е да се изправиш срещу себе си. Но, съумееш ли да достигнеш до момента, в който всичко вложено започне да ти се отплаща, удовлетворението е голямо, защото виждаш как твоята намеса води до промяна в човешкия живот!

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари