В последните години из интернет пространстово нашумяха страници и групи, които възхваляват детството от преди 20-30 години. Сигурността, която са усещали нашите родители, пускайки ни да играем сами пред блока, различните подвижни игри, които сме играли и които днес не можем да видим никъде (например играта на ластик, Стражари и апаши, Кралю порталю и др.), богатството на въображаеми игри, с което сме си запълвали свободното си време, или предмети, които сме си измисляли сами, за да подражаваме на възрастните…

Ситуациите, в които детските мисли и поведение предизвикват смях у възрастните са сред най-радостните и умилителни моменти. Радост, защото виждаш как детето се опитва да си обясни на своя език непознатото, което среща всеки ден в живота; да бъде като възрастните, които са негов модел на поведение (макар вторите невинаги да искат това). Умиление, защото неусетно се връщаме към собственото ни детство, когато и ние сме правили същите грешки, или умишлено сме се стремяли да предизвикаме вниманието на възрастните,…

Преди години ни бяха задали въпроса „Общуват ли децата аутисти при положение, че една от основните характеристики на това състояние е, че се намират като че ли в собствен свят и не показват особен интерес към случващото се около тях?“ Да, това вглъбяване е факт, но то съвсем не означава, че те нямат представа за случващото се или, че не общуват с нас. По-скоро го правят, използвайки невербалното си поведение, характерно за периода преди проговарянето. Ако изговарят отделни думи,…

Играта е подходяща за деца над 7 години, тъй като е свързана с умението за четене и смятане. Сценарият може да се измисли под всякакви форми, зависимост от интереса на детето. В нашият случай играта се измисли за момче на 8 години, с цел да се намали съпротивата му към четене и писане. Предварителната подготовка включва скриване на различни перлени топчета (развален стар гердан) из стаите, които играеха ролята на загубено съкровище. До тях поставяхме листчета с указания, които…

Обикновено, когато децата присъстват на рожден ден, когато са достатъчно големи, за да осъзнаят какво се случва около тях, веднага след това започват да го пресъздават в игра – опаковане на подаръци, подаряване, духане на свещи, пеене на песни и т.н. Много често се случва, когато детето започва да взема покривката или кърпа и да завива различни предмети около него – книгите от шкафа, чинии, купи, играчки и ги оставя така из цялата стая. Обичайната реакция, когато видите това…

В процеса на развитие на децата, родителите се стремят да ги предпазят от наранявания и опасности, за да могат да не изпитат неудоволствие и да ги адаптират към условията на средата. Има задължителни ситуации, към които те се приучват като да се пазят от люлки, да не бъркат в контакти, да не стоят близо до пътя и т.н., с които се съхранява техния живот. Има и такива ситуации, в които родителите несъзнавано „създават“ страхове в тях и пречат на…

„Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“ — Марк Твен Темата за настоящата статия бе провокирана, когато ненадейно един ден се улових, че изхвърлям втората празна кутия от цигари в боклука. Въпросът се разглежда респективно от позицията на пушач, но може да се отнесе и към други „вредни” навици, които сме изградили в процеса на развитието ни. За да разгледам настоящия въпрос, първо ще се спра на начина за формиране на…

Любовта към животните е често срещано чувство, което показва, че човекът има положително отношение към света и в частност – живите същества. В живота на всяко дете настъпва етап, в който иска да има домашен любимец, обикновено котка, куче или хамстер, което да отглежда вкъщи. Това е начин да подражава на възрастните – както мама и татко се грижат за него, така и тo да се грижи за някого. Желанието може да се активира и от конкуренцията с другите…

Всеки прави грешки в живота си и не винаги осъзнава последиците и влиянието, което те имат върху най-близките ни хора. Егоцентричната природа на човек го кара да възприемаме собственото си поведение за правилно и много рядко да се обръща към себе си с въпроса дали вината не е в него. Тук не става въпрос да не отстояваш позицията си или непрекъснато да се питаш „Къде сгреших?”, а да можеш да отчиташ реално обстоятелствата около теб и да намираш баланса…