Статията е отговор на популярния в интернет пространството материал за френския филм Le mur: la psychanalyse a l’epreuve de l’autisme (2011), любезно предоставен ни от майка на дете аутист. Тъй като наблюденията ми показват, че в публичното пространство има много гледни точки, които предполагат неразбиране по отношение психоаналитичната теория за аутизма, реших да напиша тази статия. В нея ще представя нашите възгледи за психоанализата и аутистичното състояние. В психологията има много школи: структурализъм, функционализъм, бихейвиоризъм, психоанализа, гещалт психология и…

Към този въпрос ме насочи скорошен разговор с млада жена, която е третото дете в семейството. Още Алфред Адлер изгражда теория, според която поредността на раждане играе важна роля при формирането на конкретни характерови особености. Във времето теорията се преразглежда и доразвива от различни учени като Зайонц, Сълъуей, Стюърт и др. Тъй като през ръцете на родителите вече са преминали две деца, по отношение на отглеждането на третото те вече са по-спокойни. От една страна това може да повлияе…

За написването на тази статия ме провокира клипче, което гледах наскоро във Youtube. В него майка прави експримент с детето си (на около година – година и половина). Дава му предмети– едните са хубави, цветни играчки, а другите – предмети, с които боравят всеки ден. Резултатът е неоспорим - оказва се, че децата са много по-привлечени от предметите от ежедневието, отколкото от купените играчки. Същото наблюдение се споделя и от други майки, с които общувам. Защо се получава така?…

Всеки човек се променя с течение на времето, независимо дали от гледна точка на физиология, или на психика. Промяната е нещо, което ни съпътства всеки ден по простата причини, че остаряваме и трупаме опит. Въпросът тук е дали се замисляме над нея и в какво се изразява. Тук искам да се спра на видовете промяна и ефикасността от тях. Обикновено променяме нещо в себе си, което не харесваме, с цел да намалим възникналото неудоволствие. То се дължи на незадоволена…

Несъзнаваното винаги намира начин, чрез който да се прояви. Било то чрез случайна грешка, внезапно хрумване или, както в случая, детската рисунка. От нас зависи дали ще забележим сигнала и ако да – как ще му отреагираме. Това е особено важно в работата с деца, които не могат да изразят с думи какво преживяват и искат. Ще представя следния пример: момче на 17-годишна възраст, в аутистично състояние. Развитието на речта е на ниво изказване на прости изречения, но, тъй…