Българска школа за психоанализа

„Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“ — Марк Твен

Темата на настоящата статия се роди, когато един ден ненадейно се улових, че изхвърлям втора празна кутия от цигари. Макар да разглеждам въпроса за пушенето, описаният механизъм може да се отнесе и към други наши „вредни” навици. Първо ще се спра на това, както представлява навикът, както и как се формира. Темата ще се разгледа от гледна точка на психоаналитичната теория и ще се свърже с въпроса за потребностите

Навикът е умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Изграждането му условно преминава през две фази. Първо, действията започват да се осъществяват бързо и точно. Така съзнанието се освобождава и може да се насочи към други, по-сложни действия. Става чрез преминаване на действието към периферията му, а след това и извън него (в несъзнаваното), когато дадените компоненти се отработят до автоматизъм.

Как се прилага това към пушенето? За да започнем да пушим, значи имаме доминираща потребност, която ще се задоволи чрез извършване на това действие. Може да е да ни оценят в средата, в която всички са пушачи, да се приобщим към значими хора, да реализираме фантазия, да подражаваме на някого. Какъвто и да е мотивът, самият акт ни носи удоволствие.

Какво става, когато сме нервни? Първо, за да изпаднем в това състояние имаме незадоволени потребности. Те пораждат напрежение, което се усеща като тревожност, дискомфорт, неудоволствие. Ако знаем какво искаме, ще го постигнем, а именно – ще задоволим потребността и ще изпитаме удоволствие. Няма да има напрежение. Но, какво се случва, когато не знаем истинските си потребности? 

Личен опит

Нека разгледаме следния пример: през уикенда група приятели ми се обаждат да се видим. Отиваме в любимото кафене. Запалвам цигара. Дотук това не би учудило никого. Но, с течение на разговора започвам да паля цигара след цигара. Ако започна да разглеждам случая, застъпвайки тезата, че зачестилото пушене е следствие на напрежение, което се опитвам да разтоваря чрез „многократното” изпитване на удоволствие, бих изпаднала в противоречие. Все пак, намирам се в приятна компания, на познато място, разговаряйки за любими неща. Все фактори, които ми носят удоволствие. Тогава, защо е това поведение?

В хода на анализа стигам до предположението, че има нещо, което не съзнавам и ми носи дискомфорт. Всъщност, повишеното напрежение е породено от неосъзнати незадоволени потребности. Със силата на мисълта могат да се потиснат или напълно изтласкат, ако не са приемливи за мен. В случая недовършените ми задачи са с по-голяма значимост от пиенето на кафе с приятели. Изкарвайки съпротивата на преден план, задачите се отлагат. Рационализирам поведението си с довода, че ще ги свърша след срещата. В следствие напрежението се усилва. За да го разтоваря „засилвам” пушенето. Получава се компенсаторен механизъм за сваляне на тревожността. Разбира се, тук влияе и физиологичната предпоставка, но зависимостта на организма от никотин не се „появява“ през няколко минути.

Основната хипотеза, която застъпвам е, че при неосъзната потребност и по-скоро при незадоволена такава, изпитваме напрежение, което се стремим да „потушим” чрез многократното „вкарване” на  доза удоволствие.

Пушенето и алкохолът

Повечето от нас са стигнали до заключението, че когато сме на маса, при употребата на алкохол, пушенето също се увеличава, сравнено с обичайната „дневна доза“. Вероятно бихте оспорили твърдението ми, като попитате къде е нервността тук, когато всички се забавляват и изпитват удоволствие?

При употребата на алкохол защитните механизми намаляват своето въздействие. Означава, че човек започва да прави това, което иска, като в по-малка степен се съобразява с изисквания и правилата за поведение. Факторите от околната среда, като хубави жени/мъже, активират сексуалните ни потребности. Привличайки вниманието към нас започваме да се чувстваме значими, харесвани, което допълнително засилва желанието. Тези незадоволени потребности пораждат напрежение, което също се компенсира чрез засилване на пушенето. Всъщност, в повечето случаи засилва употребата на всичко, като начин за изпитване на удоволствие. Тук отслабването на защитните механизми води до активиране на незадоволените ни потребности по принцип. Тъй като са несъзнавани, а в приятна компания и при употребен алкохол трудно ще си зададем въпроса какво всъщност искаме, породеното напрежение се намалява частично, чрез изпитване на удоволствие от външни фактори.

Пушенето и бездействието

Пушенето в по-големи количества може да се свърже и с липсата на цел. Тук отново опираме да неосъзнати потребности. Когато човек има поставена цел и е детайлизирал стъпките за постигането ѝ, казваме, че той знае какво иска, т.е. е наясно с потребностите си. Ако нямаме какво да правим, т.е. не осъзнаваме потребностите си, изпитваме непрекъснато напрежение. Този дискомфорт се намалява, в случая на пушачите, чрез непрекъсната употреба на цигари. Разбира се, това може да се разгледа и като стремеж на човек непрекъснато да изпитва хедонистична наслада.

Пушенето и неизвестността

В повечето случаи, когато пред нас стои някаква неизвестност, това ни носи дискомфорт, поради незнанието как да се справим с нея. Преживява се като непрекъснато напрежение. Съответно – търсим начин да го намалим. В нашия случай става, чрез зачестяване на пушенето.

Ще дам следния пример: трябва да напиша статия. Написала съм определен брой страници и не мога да напиша повече. Но, редакторът на списанието изисква по-голям обем. Напрежението ми се засилва, поради невъзможността да измисля повече. В същото време искам да приключа със задачата. Не мога да си позволя да пратя статията в този вид, поради отговорността, която съм поела. В случая имам незадоволена потребност. Изправена съм пред неизвестност, поради незнанието как да допълня материала. Това засилва напрежението ми, защото не се включва в срока, който съм си определила. Влиза в конфликт с останалите ми потребности, нарушава графика за деня. Казано по друг начин – ставам нервна и засилвам пушенето.

Имам два варианта на действие. Първият е да потърся други гледни точки, т.е. да намеря допълнителна информация за статията и да премахна неизвестността. Тогава напрежението ще спадне, ще покрия норматива, ще задоволя потребността. Вторият е да отлагам, надявайки се да ме озари инсайт. Но, ако избера този път неизвестността ще е актуална, потребността ще остане незадоволена. Респективно с това напрежението ще се усилва. Именно насочеността към втория вариант ме доведе до написването на тази статия и споменатото в увода наблюдавано поведение.

Изводът, до който стигнах за себе си е, че колкото повече отлагаш задоволяването на потребностите си, толкова повече напрежението ти „расте”. В следствие на това бюджетът намалява, заради купуването на поредната кутия цигари за деня. В крайна сметка целият ни живот се основава на принципа на задоволяване на потребностите и изпитване на удоволствие. Различни са само начините и степента на задоволяване.

Десислава Александрова

Десислава Александрова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ