За силните и слабите страни на първото дете

За силните и слабите страни на първото дете

В предходната статия разгледах какво въздействие оказва поредността на ражданията в семейството. Тук ще се върна към началото – към първородното дете. Аз също влизам в тази група.


От гледна точка на родителите, първото дете е символ на ново начало. Те влизат в нова житейска роля. Несъзнавано се активира целия им опит от тяхното собствено детство, отношението на собствените им родители и започва да им оказва влияние. Опит, който невинаги е най-добрия и носещ удоволствие. В този вариант на ситуацията обикновено се усеща една необяснима тревожност и проява на страхове. Неопитността им като родители подсилва състоянието, като цялото напрежение се усеща от детето. Затова не са рядкост случаите, при които родителите описват първородните деца като по-нервни, сравнени с вторите.


Отделно, в активираният опит от собственото детство се включват и много незадоволени техни потребности, които се опитват да задоволят чрез детето. Например, първото дете трябва да е отличник, да може да свири на пиано и др., докато към второто няма толкова високи очаквания. Това полага предпоставките за развитието на силно санкциониращ Свръх аз повеляващ, че няма да бъде обичано, ако не изпълни родителските очаквания към него. Оттук страховете от потенциална грешка и/или неуспех са с по-силен интензитет.

Това може да ги направи по-праволинейни и избягващи риска.
Тази линия на възпитание се подхранва и по-нататък, когато първородното дете ще бъде давано за пример на по-малкото с това, което може и знае. Така се засилва значимостта и увереността му, но може да се изгради и стремеж да изгражда нереален образ за себе си пред околните, обикновено лишен от слабост и отрицателни качества. Често по-голямото дете бива насочвано да учи по-малкото, да му помага или да изпълнява и неговите отговорности. От една страна това е добре, защото у детето се изграждат трудови умения и навици. Изгражда се връзка между двете деца, учи се да поема отговорност. Но, от друга страна се учи, че трябва да обича и да помага на по-малкото дете, ако иска и него да обичат. Учи се да задоволява потребностите на другите и да изземва отговорностите им.


За да е първородно дете, значи е имало период, в който е било единствено. Съответно – цялата обич и внимание на родителите е била само за него. То приема този период като „златен век“ в неговия живот и е готово на всичко, за да го възстанови и запази. Оттук, такива деца по-трудно преживяват загубата, да са „втори“ или „трети“. По-скоро биха се насочили към компания на по-малки деца от тях (прототипи на братчето/сестричето), където да са първи, отколкото да преживяват неуспехи в компанията на връстниците.
Тъй като винаги са били по-можещи от другото дете (сръчност, знания и умения и др.), в комбинация с гореописаните фактори, в много случаи тези деца са по-насочени към академичните дисциплини. Описвани са като по-прилежни, начетени, спазващи правилата.


Отново ще завърша с това, че от родителите зависи как ще използват гореописаните предразположености – в по-голямата си част в положителен, или в отрицателен аспект.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари