Българска школа за психоанализа

В предходната статия разгледах какво въздействие оказва поредността на раждането в семейството върху третото дете. Тук ще се върна към началото – към първородното. Аз също влизам в тази група.

Предпоставки

От гледна точка на родителите, първото дете е символ на ново начало. Те влизат в нова житейска роля. Несъзнавано се активира целият им опит от тяхното собствено детство, отношението на собствените им родители, и започва да им оказва влияние. Опит, който невинаги е най-добрият и носещ удоволствие. В този вариант на ситуацията обикновено се усеща една необяснима тревожност и проява на страхове. Неопитността им като родители подсилва състоянието. Цялото напрежение се усеща от детето. Затова не са рядкост случаите, при които родителите описват първородното дете като по-нервно, сравнено с второто.

Отделно, в активирания опит от собственото детство се включват и много незадоволени техни потребности. Обикновено родителите се опитват да ги задоволят чрез детето. Например, първото дете трябва да е отличник, да може да свири на пиано и др., докато към второто няма толкова високи очаквания. Това полага предпоставките за развитието на силно санкциониращ Свръх аз. Той повелява, че няма да бъде обичано, ако не изпълни родителските очаквания. Оттук страховете от потенциална грешка и/или неуспех са с по-силен интензитет. Това може да ги направи по-праволинейни и избягващи риска.

Развитие на ситуацията

Тази линия на възпитание се подхранва и по-нататък, когато първородното дете ще бъде давано за пример на по-малкото с това, което може и знае. Така се засилва значимостта и увереността му. Но, може да се изгради и стремеж да изгражда нереален образ за себе си пред околните, обикновено лишен от слабост и отрицателни качества. Често по-голямото дете бива насочвано да учи по-малкото, да му помага или да изпълнява и неговите отговорности. От една страна това е добре, защото у детето се изграждат трудови умения и навици. Изгражда се връзка между двете деца, учи се да поема отговорност. Но, от друга страна се учи, че трябва да обича и да помага на по-малкото дете, ако иска и него да обичат. Учи се да задоволява потребностите на другите и да изземва отговорностите им.

За да е първородно дете, значи е имало период, в който е било единствено. Съответно – цялата обич и внимание на родителите е била само за него. То приема този период като „златен век“ в неговия живот. Готово е на всичко, за да го възстанови и запази. Оттук, такива деца по-трудно преживяват загубата, трудно им е да са „втори“ или „трети“. По-скоро биха се насочили към компания на по-малки деца от тях (прототипи на братчето/сестричето), където да са първи, отколкото да преживяват неуспехи в средата на връстниците.

Тъй като винаги са били по-можещи от другото дете (сръчност, знания и умения и др.), в комбинация с гореописаните фактори, в много случаи тези деца са по-насочени към академичните дисциплини. Описвани са като по-прилежни, начетени, спазващи правилата.

Отново ще завърша с това, че от родителите зависи как ще използват гореописаните предразположености – в по-голямата си част в положителен, или в отрицателен аспект. 

Ирена Киркова

Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ