Българска школа за психоанализа

Първата година от живота е известна като предлингвистичен, или подготвителен период по отношение развитието на речта. Преди появата на същинската реч детето усвоява т.нар. „ефективна комуникация“. А именно – постига ефект върху възрастните с невербални сигнали (плач, гукане, усмивка). Употребата им отначало е несъзнавана, но с времето става умишлена и преднамерена, с цел – привличане на вниманието им.

В кърмаческия период (от раждането до около година) бебето се учи да разбира езика, който слуша, започва да различава говорните звукове и чрез гукането и лепета се подготвя за продуциране на говорни сегменти. По време на развитието през първата година започва фазата на проговаряне. Процесът на развитие на речта може значително да варира, в зависимост от индивидуалните особености на детето, здравословното му състояние, условията на отглеждане и възпитаване. Въпреки това, съществуват обособени периодизации на детското развитие, които ни показват какви умения е нужно да овладее детето при нормално развитие.

През втория месец са характерни гласните звукове и гукането. През шестия месец – обръщане на бебето по посока на родителя, диалози във вид на гласни, поява на съгласни звукове. През осмия месец са характерни лепета, различни интонации, както и посочващи жестове. През дванадесетия месец се появяват първите думи, имаме лексика, съпроводена с интонация, напомняща изречение, игри с използване на гласни, жестове за привличане на внимание, изразяване на молба.

Основна характеристика за развитието на речта е това, че разбирането предхожда продуцирането на реч. Около осмия месец разбирането стига до фаза, в която бебето търси с очи предмета, за който го питат, показва разбиране на някои прости жестове. Към деветия месец може да изпълнява прости поръчки по словесна инструкция – например избира предмет по указание и/или прекратява определено действие при забрана. На тази възраст то не разбира езика напълно, но разбира комуникативната му функция предимно по тона на гласа, действията и жестовете на говорещия.

Признаци за изоставане в развитието на речта

Признаците за изоставане в развитието на речта включват:

– липса или слаб плач, еднообразен, непродължителен;

– по време на кърмене: млякото протича от ъгъла на устата;

– звуковете, които издава бебето са тихи, заглъхващи, с носов оттенък;

– не се появява имитационна гласова активност;

– гласовата реакция се забелязва много по-късно и е непълноценна;

– няма интонационна изразителност;

– звуковете са еднообразни, монотонни, не наподобяват срички;

– не реагира на името си;

– не разпознава назовавани с думи предмети;

– не изпълнява прости речеви инструкции.

Периодът от раждането до една година е сензитивен за проговарянето на детето. Ето защо е от съществено значение живата, постоянна комуникация между него и родителите. Чрез имитацията, характерна за този възрастов период, то започва да прави опити да мърда устните си, наблюдавайки възрастните, да продуцира различни гласни и съгласни звукове, комбинирайки ги в срички, а по-нататък и в думи. По този начин се постига развитие на речта.

Статията е публикувана в Зеления морски двор на Варна

Гергана Николова, Ирена Киркова

Гергана Николова, Ирена Киркова

© 2022 Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ
X