Българска школа за психоанализа

Социалните умения са компонент от развитието на Аза. Те са важни за интеграцията на индивида в обществото. Социалните умения представляват способността на човек да общува ефективно с другите хора. Общуването, от своя страна, се изразява в някои от следните умения:

* иницииране на диалог;

* активно слушане;

* даване и получаване на обратна връзка;

* разбиране на собствените чувства и емоции, както и тези на отсрещния човек;

* включване в групови дейности, както и иницииране на такива;

* умения за решаване на проблематични ситуации, възникнали в процеса на взаимодействие между участниците.

Кога започва развитието на социални умения?

Човекът е социално същество. Той не може да се разглежда като отделен от средата. Именно тя е тази, която изгражда и насърчава развитието на неговите социални умения. Първите сигнали за тях могат да се наблюдават при малкото бебе. Около шестата седмица се забелязва нов маркер на комуникация – т. нар. „социална усмивка“. Детето се усмихва в присъствието на възрастен и когато му се говори. То започва да изгражда емоционални връзки с околните преди да е развило речта си. Усвоява т. нар. ефективна комуникация – постига ефект върху възрастните с невербални сигнали (плач, гукане, усмивка). Употребата им отначало е несъзнателна и непреднамерена, но впоследствие става умишлена, тъй като вижда, че в резултат на нея му се обръща внимание.

Една от задачите на детското развитие е детето постепенно да развие своите социални умения, тъй като чрез тях успешно се адаптира в детската градина, а по-нататък в училищната среда. Всеки възрастов период се характеризира с определени качества и умения, които е необходимо да развива и усъвършенства, за да е успешна неговата адаптация.

Как се проявяват проблемите в развитието на социални умения?

Ако има определени дефицити в тази сфера, това би повлияло неблагоприятно развитието му. Дете, което избягва да създава социални контакти, не инициира запознанство и интеракции с останалите, се капсулира в себе си. В редица случаи срамът и неувереността, които изпитва, може да прераснат в силна тревожност, а оттук – в страх от общуване. Деца, които имат дефицити в социалните умения мислят, че не са достатъчно добри. Те са плахи и неуверени.

Не са малко случаите, в които такива деца стават обект на подигравки, а в по-сериозните случаи и обект на тормоз, от страна на своите връстници. Това, от своя страна, рефлектира върху тяхната самооценка и може да повлияе негативно отношението им към средата, в която се намират. Такива случаи най-често се наблюдават в училищна възраст. Дете, което ежедневно понася обиди и подигравки, натрупва негативен опит, който асоциира с училищната среда. Оттук отношението му към ученето също може да се повлияе и всичко това да доведе до обучителни затруднения. Не са изключени вариантите за проявяване на психосоматична симптоматика като защитен механизъм. В психоаналитичната литература има специален термин за това, наречен конверсия. Това е несъзнаваната трансформация на психичен конфликт в телесен симптом. Ползата от този защитен механизъм за детето е очевидна – често ще се налага да остъства от училище „по болест“. По този начин се предпазва от неудоволствието, което изпитва там.

Ето защо социалните умения са изключително важен компонент от развитието на личността. Именно в ранна детска възраст се полагат основите за тяхното развитие и по-нататъшно усъвършенстване. За да се развива пълноценно едно дете, е нужно да се чувства уверено и сигурно в заобикалящата го среда. По този начин започва да трупа своя индивидуален опит, от който ще се ръководи в по-нататъшните периоди от развитието си.

Гергана Николова, Ирена Киркова

Гергана Николова, Ирена Киркова

2024 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ