„Тайният език“ на детската рисунка – 2

„Тайният език“ на детската рисунка – 2

В предходната статия разгледах случай на момче на седемнадесет годишна възраст. Ще продължа със същия случай, но с друга негова рисунка (отново е показана в прилежащата към статията снимка). В анализа отново няма да навлизам в детайли или спекулации. По принцип, още при постъпването си, детето имаше стереотип – всеки път, когато рисува, правеше човечета с дълги къдрави коси.

В продължение на работата, след като се научи да рисува и други обекти (например къща, дърво, кораб, риби и др.), силата на стереотипа намаля. Но, миналото лято имаше момент, в който изведнъж се засили. Винаги, когато идваше на занимания при нас, с влизането в стаята изваждаше лист и химикал и започваше да рисува момичета. Оцветявайки ги, държеше винаги да са с червени коси. Ако се насочеше към друг цвят, се сърдеше и отказваше. Аналогично бе поведението му с рисунките вкъщи вечер. По време на рисуването се наблюдаваше оживление у детето, изразено в засилено звукопроизношение и двигателна активност, смях, викове и чесане на главата.

Рисунка на човече с червена коса


Първоначално мислехме, че постоянното рисуване на човечета се дължи на факта, че не знае какво друго да рисува. Но, след тази ситуация се оказа, че това не е единствения мотив. Попитан какво е нарисувал, обяснението му достигаше до „момиче“, без по-нататъчна детайзация. Затова, оттук натататък анализът бе построен на база наши хипотези, които проверявахме. Оказа се, че още преди да започне да посещава Детския ни център, момчето се е срещало с жена, която работи като учителка в детска градина, почасово. Благодарение на нея е възстановил очния контакт и е изградил интерес към музиката. Положили са базови умения за рисуване, моделиране, рязане и др. След като постъпва при нас, известно време ходи през почивните дни или привечер и при нея, след което прекъсва. Жената бе с дълга, къдрава червена коса.


Показах му нейна снимка и го помолих да ми каже кой е изобразен. Той показа с пръст и каза „госпожа“, след което сам насочи пръста си към рисунката и повтори думата. На въпроса какво прави госпожата, сам каза „Госпожа играе с Анди“ и започна да се смее, бяга и скача из стаята. Не можа да ми каже на каква игра играят.


Описаното дотук хвърли светлина и върху въпроса защо песента „Част от твоя свят“ от филмчето „Малката русалка“ му е сред любимите – в него Ариел е изобразена с дълга, леко чуплива червена коса, а и, както бе описано по-горе, интересът към музиката се е зародил именно в заниманията с тази жена.


За да има такъв ефект върху детето, за да ходи при нея с желание, значи тя е успяла да достигне до него и да изградят положителна обектна връзка и отношение. В случая рисунките му показваха, че му е домъчняло за нея и иска да се видят отново, за да играят на игрите, които са му носели удоволствие. Това е и основната потребност, която лежи зад засиленото стереотипно поведение.


Случаят показва колко много информация се крие зад невербалното поведение на децата и колко е важно за нас, възрастните, да достигнем до нея.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари