Рисувайки, аз „говоря“. Чуй какво имам да ти кажа!

You are currently viewing Рисувайки, аз „говоря“. Чуй какво имам да ти кажа!

Гергана Николова, Ирена Киркова

Рисуването е една от любимите дейности на повечето деца. Чрез него са способни да „преразкажат“ това, което се случва в техния вътрешен свят. Тя разкрива детските потребности, преживявания, чувства и емоции. Показва онова, което детето не може или се страхува да изрази с думи. Поради това детската рисунка се явява едно невербално изразно средство.

Техниката с рисуването е безценен помощник в изследването на детската душа. Ако вникнат в символиката на нарисуваното, голяма част от възрастните биха се удивили от точността, с която детето илюстрира динамиката на семейните отношения, в които се намира. Поради това не само специалистите могат да използват детските рисунки като средство за разбирането му, но и самите родители.

В настоящата статия ще приложа пример от практиката с момче в аутистично състояние. При взаимодействието с такива деца водещо е наблюдението и разбирането на невербалното им поведение. Една от основните характеристики на аутизма е липсата или силно ограничената реч, което съществено затруднява провеждането на диалог. Обикновено аутистичните деца не инициират разговор с отсрещния човек. Най–често ние, като специалисти, работещи с тях, ги стимулираме за провеждането на разговор, чрез задаване на въпроси.

В настоящият случай става дума за момче на 17-годишна възраст. Една от дейностите, носеща му удоволствие, е рисуването. В рисунките му често присъстват човешки образи. От тази гледна точка рисуването на хора за него се е превърнало в стереотип. В една от картините му, приложена като снимка в статията, фигурират два образа – на пръв поглед, както обичайно – нарисувани с химикал, след това оцветени с моливи. Начинът на изобразяване на частите на тялото винаги е един и същ – издължено тяло с дълги ръце.

След като момчето завърши рисунката си, аз го подтикнах да разкаже какво е нарисувал. За първата фигура каза, че това е момиче, с дълга кафява коса, а за втората, че е момче и има къса коса. Изброи частите от тялото. Освен това каза, че има зелена трева и синьо небе. На пръв поглед всички елементи от рисунката са нагледно представени от него и той ми обясни точно това, което се вижда. След това му зададох въпроса „Кое е това момиче? Как се казва?“. Tук се активира съпротива, тъй като при аутистите е слабо развито абстрактното мислене. Иначе казано, способността да мислиш и респ. да обясниш чрез речта неща, които не присъстват в непосредственото ти обкръжение. Отне ми известно време, докато получа точен отговор на въпроса кое е момичето и съответно – кое е момчето на картината.

По време на задаването му момчето продължаваше да отговаря, че единия образ е момиче, а другият момче, а когато му кажех, че не това го питам, започваше да се ядосва, което се изразяваше във викане и проява на агресия спрямо мен. В такива случаи е важно специалистът да проявява разбиране и търпение, да обяснява многократно въпроса, който задава. Накрая каза, че първият образ (момичето) се казва А., а вторият е самият той – Б. След като попитах какво правят двамата, той каза, че А. гушка Б. Това момиче посещаваше Детския консултативен център и на практика е връстничка с момчето. Двамата се познават от дълго време, но към момента момичето преустанови посещенията си. Нейното отсъствие е провокирало рисуването на тази рисунка. Чрез нея момчето изразява потребността си, която бе свързана именно с А. – желание отново да се видят, да общуват и да играят, както преди.

Ето как отвъд стереотипното рисуване на човешки образи се крият определени хора, които са свързани с конкретни потребности. Няма безсмислена рисунка. Всяка една носи своето скрито послание, което чака да бъде дешифровано от нас, възрастните.

Приложение на рисунката на В.:

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари