Българска школа за психоанализа

В тълковния речник сигналите са описани като условни знаци, служещи за предаване на информация. Може да предупреждават, предизвестяват. Във всички случаи сигналите са знак за промяна. Без значение дали в положителен или отрицателен аспект.

На теория „всичко ни е ясно и сме съгласни“, но какво се случва на практика? Често, забързани в нашето ежедневие, изпълнено с различни задачи, производни от поетите ни роли, приемаме, че сме се справили, когато всички в семейството са сити, облечени, чисти, с покрив над главата и спокойни. Сякаш фокусът ни се насочва към основното, а във фона остават детайлите. Детайли, които понякога могат да са като чайката, която предвещава на изгубената лодка, че наблизо има бряг. Или като малкото облаче, което за опитното око е показател за приближаващ ураган. Сигнали, които понякога може да се окажат толкова значими, че да доведат до съществени изменения в „основното“.

Проявено в работата ни с деца от аутистичния спектър, понякога едно поглеждане встрани може да се окаже ключът към вътрешния свят към детето. Или към начин, по който да провокираме неговите интерес и активност. Ще приведа пример от нашата практика, с който ще покажа колко е значима ролята на сигналите.

Пример от практиката

Момиче на десет години в аутистичния спектър. Постепенно, в хода на работата се изградиха интереси. Те включваха различни игри (например мозайка, работа с моделин, рисуване, подвижни игри и др.). Въпреки това, интерес към книжки не успяхме да изградим, въпреки че психичната му възраст го предполага. В подобни ситуации реагира с видимо отегчение или съпротива.

Една сутрин, преминавайки по улицата към парка, детето се спря пред шатра, която предлагаше детски издания. Погледът му се насочи към книжка с всички герои от филмчетата на Дисни. Бързащият възрастен би пришпорил детето с основанието, че няма време, че има достатъчно книжки и няма нужда от нови. Или, че това е поредният каприз и тази книжка ще бъде забравена в момента, в който бъде купена. Поради особеностите на ситуацията, ние не постъпихме по различен начин. Детето не даде кой знае колко силна съпротива, тъй като явно се е случвало и преди.

Но, след това си дадохме сметка, че то никога не е подавало сигнал за книжки. Явно не става дума за обичаен каприз. Решихме да задоволим потребността и да я купим. Тогава видяхме промяната: това дете, което бе свикнало да получава играчки „по принцип“ за пръв път се зарадва на подаръка си. Оттук, веднага взе книжката и я сложи до себе си. В продължение на целия ден през около половин час я разглеждаше, докато играеше на други игри. Съпротива към това, да му четем от книжката, или да разговаряме за героите, не се наблюдава. Дори обратното – радваше се и посрещаше с готовност заниманията. В последствие се оказа, че в миналото е имало период, в който е обичало да гледа точно тези филмчета.

В заключение

Ако не бяхме отчели този сигнал, щяхме да заглушим тънкото гласче на зараждащата се промяна. Промяна в другите, към която самите ние съзнателно се стремим. Но ще можем да допуснем само, ако променяме първо себе си. А това ще стане, когато вземаме предвид сигналите, които сами даваме на себе си в своето ежедневие.

Снимков материал: www.theconversation.com/theres-a-reason-your-child-wants-to-read-the-same-book-over-and-over-again-105733  

Ирена Киркова

Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ