„Символният език“ на децата аутисти

„Символният език“ на децата аутисти

Всички деца общуват чрез символи. Този символен език може да бъде открит в игрите, рисунките, както и в цялостното им поведение. Един от диагностичните критерии, който съпътства аутизма, е ограничената или липсваща реч. Поради това, децата аутисти общуват предимно невербално. Основна наша задача в работата с тях е да отчитаме правилно невербалните сигнали, които ни подават. По този начин сме способни да задоволяваме техните потребности. Задоволяването им е фундаментът, на който се гради цялостната ни работа. На тази основа се изгражда отношението на детето към заобикалящата го среда, което преди е липсвало. Именно тази липса прави аутистите затворени в себе си  и функциониращи в техен собствен свят.

Ще онагледя казаното дотук с пример от практиката: става дума за петгодишно дете в аутистично състояние. Бе дошло време за обяд и то се приготвяше за хранене. До момента, в който стоеше и чакаше храната си, детето бе видимо спокойно. След като му донесох супата и започна да яде, се превъзбуди. Тази превъзбуда се изразяваше невербално чрез: лицева експресия на оживление чрез усмивка, присвиване на очите, подскачане нагоре–надолу в седнало положение, както и клатушкане наляво–надясно. В съчетание с всичко това, при всяка лъжица супа, която изяждаше, повтаряше звука „куа, куа“. Докато го наблюдавах, започнах да съставям предположения, какво може да означава това символно поведение. Хипотезата, която изградих, бе в посока на това, че детето има потребност да слуша популярната сред децата песен „Жаба жабурана“. Проверих предположението си, като запях песента. В момента, в който се случи, детето започна още по–оживено да се клатушка и да се смее с глас. Разбрах, че това е искало да ми каже чрез символното си поведение. Как стигнах до това предположение? Първо, отчетох факта, че детето обича да слуша детски песни. Танцуването му се изразява в клатушкането, което прави, докато се храни. На второ място предположих, че звука „куа, куа“, при всяка изядена лъжица със супа, е асоциативната връзка, която прави, тъй като в песента се пее, че жабата е сготвила вкусна супа. След като се нахрани, пуснах песента и заедно танцувахме. Впечатление направи, че по време на песента детето се опитваше да повтаря думата „супа“, което потвърди предположението ми за асоциацията между супата, която яде и песента за жабата.

Потребностите на децата аутисти не са по–различни или по–специални от потребностите на всяко друго дете. Разликата е в начина, по който ги показват. Дете, което се развива в нормата, може ясно да каже какво иска и от какво има нужда. Дете в аутистично състояние, при което липсва реч или тя е силно ограничена, показва желанията си под друга форма – чрез невербално поведение. От задоволяването на потребностите зависи както нормалното физическо, емоционално, психическо и социално функциониране, така и излизането от състоянието на аутизъм, което е основната ни цел при работа с такива деца.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари