Българска школа за психоанализа

В последните седмици, по повод законопроекта за психолозите в България, отново се повдигна въпросът „Какво значи специалистът да е добър?“. Мненията се въртяха около това, че е важно да имаш необходимите знания и умения, да си емпатиен, да искаш да помогнеш на клиента и др. Не отричам всичко описано дотук, но ще разгледам ситуацията, в която твърде силното желание да се справим може да доведе до противоположен резултат, разгледано през призмата на работата с деца

Какво се случва най-често?

Тъй като във фокуса ни е единствено да изпълним плана, не забелязваме сигналите, които детето подава. Примерите може да са различни: настъпване на умора, насищане, въздействие на външни фактори, или физиологично неразположение. Вместо да се сближим с него, ставаме част от онези възрастни, които изискват да е добро, послушно и изпълнително. Същите възрастни, които често са причина да стане наш клиент. Нормално е това дете да се затвори. Незабелязването на тези сигнали може да е и в друг аспект – фокусиран върху очаквания резултат, специалистът може да не забележи други положителни тенденции в развитието му, които да подпомогне.

В стремежа да изпълним своя план, често омаловажаваме факта, че всяко дете се развива със собствен темп. Това, че искаме резултатите да дойдат бързо не означава, че детето има потребност и ресурс да го стори. Стига се до момент, в който поставяме свръхизисквания, на които може и да иска, но е неспособно да отговори. Така, вместо да го мотивираме, ние провокираме да се затвори в себе си и да намрази срещите ни.  

Мотивиран да се справи, специалистът влиза сериозен, едва ли не готов за битка. Оттук, вероятността да омаловажи значението на детската игра е голяма. Именно тя е начинът, по който работим. Детето започва да асоциира случващото се със задължение, което води до изпитването на неудоволствие, а оттук – до активиране на съпротивата.

Желанието да изпълним плана си „на всяка цена“ засилва нашата тревожност. Децата са много интуитивни, поради което веднага усещат промяната в състоянието ни. Реагират, като засилват съпротивата, проявено по различни начини: затваряне в себе си, засилване на ината, агресия, привидна разсеяност и др. Зад всичко това се крие нежеланието да изпълнят „задължителния“ план. Виждайки случващото се, тревожността ни продължава расте, тъй като се засилва страхът, че няма да се справим. Специалистът попада в един омагьосан кръг, изходът от който обикновено е негативен.

Причини

Нормално е да си зададем въпроса, щом допускаме всичко това да се случи, дали потребността ни е да помогнем на детето? Очевидно е да се представим (пред себе си или околните) като добър специалист, постигащ всички цели, които си постави. Стремеж, зад който прозира нашето величие, зад което стои силен наш дефицит на значимост.

Може да е нормален етап от професионалното ни развитие, но може да се дължи и на наши личностни конфликти. Искам дебело да подчертая, че говоря за изцяло несъзнавани процеси. Ето защо добрият специалист, който работи с хора, не може след края на работния ден да остави работата си в офиса. Психологията става част от него, от собствената му житейска философия. Отново стигаме до старата максима, че „няма как да спасиш другите, ако не можеш да спасиш първо себе си“. Достигаме и до въпроса за значимостта на личния опит в подготовката на психолози, които ще работят с хора.

     Снимков материал: What Is ABA Therapy for Autism? – Psychology4u

Ирена Киркова

Ирена Киркова

2023 © Всички права запазени. Изработка на сайт
ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСОВЕ, КОИТО ОРГАНИЗИРАМЕ