Когато специалистът иска твърде много

Когато специалистът иска твърде много

В последните седмици, по повод законопроекта за психолозите в България, отново се повдигна въпроса „Какво значи да си добър специалист?“ Мненията се въртяха около това, че е важно да имаш необходимите знания и умения, да си емпатиен, да искаш да помогнеш на клиента и др. Не отричам всичко описано дотук, но ще разгледам ситуацията, в която твърде силното желание да се справим може да доведе до противоположен резултат, разгледано през призмата на работата с деца. Какво се случва най-често?

Тъй като във фокуса ни е единствено да изпълним плана си, ние не забелязваме сигналите, които детето подава. Примерите може да са най-различни: настъпване на умора, насищане, въздействие на външни фактори, или физиологично неразположение. Вместо да се сближим с него, ние ставаме част от онези възрастни, които изискват да е добро, послушно и изпълнително. Същите възрастни, които често са причина да стане наш клиент. Нормално е това дете да се затвори. Незабелязването на тези сигнали може да е и в друг аспект – фокусиран върху резултата, който очаква, специалистът може да не забележи други положителни тенденции в развитието му, които да подпомогне.

В стремежа си да изпълним своя план, ние често омаловажаваме факта, че всяко дете се развива със свой собствен темп. Това, че ние искаме резултатите да дойдат бързо не означава, че детето има потребност и ресурс да го стори. Стига се до момент, в който поставяме свръхизисквания към него, на които може и да иска, но е неспособно да отговори. Вместо да го мотивираме, ние го провокираме да се затвори в себе си и да намрази срещите с нас.  

Мотивиран да се справи, специалистът влиза сериозен, едва ли не готов за битка. Оттук, вероятността да омаловажи значението на детската игра е голяма. А именно тя е начинът, по който работим. Детето започва да асоциира случващото се със задължение, което води до изпитването на неудоволствие, а оттук – до активиране на съпротивата му.

Желанието да изпълним плана си „на всяка цена“ води до засилване на нашата тревожност. Децата са много интуитивни, поради което веднага усещат промяната в състоянието ни. Реагират, като засилват своята съпротива, което може да се прояви по различни начини: затваряне в себе си, засилване на ината, агресия, привидна разсеяност и др. Зад всичко това се крие нежеланието да изпълнят „задължителния“ ни план. Виждайки случващото се, тревожността ни продължава да се засилва, тъй като се засилва страхът, че няма да се справим. Попадаме в един омагьосан кръг, изходът от който обикновено е негативен.

Нормално е да си зададем въпроса, щом допускаме всичко това да се случи, дали потребността ни е да помогнем на детето? Очевидно е да се представим (пред себе си или околните) като добър професионалист, постигащ всички цели, които си постави. Стремеж, зад който прозира нашето величие, зад което стои силен наш дефицит на значимост. Може да е нормален етап от професионалното ни развитие, но може да се дължи и на наши личностни конфликти. Искам дебело да подчертая, че говоря за изцяло несъзнавани процеси. Ето защо добрият специалист, който работи с хора, не може след края на работния ден да остави работата си в офиса. Психологията става част от него, от собствената му житейска философия. Отново стигаме до старата максима, че „няма как да спасиш другите, ако не можеш да спасиш първо себе си“. Достигаме и до въпроса за значимостта на личния опит в подготовката на психолози, които ще работят с хора.

Този текст е собственост на „Българска школа за психоанализа“ ООД и е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването на цялото съдържание без разрешение, както и използването на части от него или цитати, без посочване на активен линк към оригинала, е забранено! Правата над използваните снимки принадлежат на техните автори.

Снимков материал: What Is ABA Therapy for Autism? – Psychology4u

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари