Случай на страх при дете

You are currently viewing Случай на страх при дете

Момче на седем години със заявен проблем от родителите: страх да остане само.

В началото на неговото развитие момчето е ограничавано от задоволяване на двигателните и познавателните си потребности.  Майката контролира всяко негово действие, с цел да не се нарани. Следствие на това момчето няма опит от падане или удряне. Помагано му е за всяко негово действие. Тя ограничава контактите с други хора, включително й с баща му, поради убеждението, че те не могат да се справят с грижите по него. Детето е свидетел на караници между родителите, като майката прехвърля цялата вина върху бащата. По време на брака си жената се среща с друг мъж, който е неин дългогодишен приятел и след развода им (детето е на четири години), заема мястото на бащата.

Започва градина на около три годишна възраст. В началото често боледува и не посещава учреждението системно. В този период родителите се развеждат окончателно и майката заживява с приятеля си. Детето бързо привиква към него, като го нарича „татко“.

Няколко месеца преди да посети Детския консултативен център, детето изпада в криза. Започва да плаче, да се дави и повръща. Воден е на лекар, който не открива физиологична причина за състоянието му. Дават му успокоителни, след което се спира окончателно от детска градина. Информацията от майката е, че причината за поведението му е нова учителка и негативното й отношение към детето. Месец преди това приятелят й попада в затвора, като на детето е казано, че работи извън града, а майката изпада в депресивно състояние.

Лятото е воден при леля си на лятно училище, където страхът започва да се засилва.

При тръгване на училище, в началото на септември, се наблюдава същото поведение. Състоянието се изразява в невъзможност да остане сам, без майка си, и изпадане във вцепенение. Повтаря едни и същи думи: „Страх ме е, не мога!“ и отказва да влезе в класната стаята. Жената е принудена да седи с него по време на междучасията, а след това в коридора на сградата. Необходимо е детето да знае, че е там и да я вижда. Тогава е сравнително спокойно. Не контактува с други деца, а само с нея.

При пристигането си момчето прави впечатление с ригидност в движенията, заоблена форма на тялото, отпуснатост в крайниците. Отговоря на въпросите с едносрични думи и отказва да влезе в стаята без майка си. В общуването се активира единствено при теми, отнасящи се за фекалии. В рисунките присъстват предимно те.

Момчето не може да се самообслужва, няма лично пространство и социални контакти. Спи заедно с майка си в едно легло. Тя обслужва детето си, включително й при неговите тоалетни и хигиенни нужди.

В следствие на консултативна работа с майката и детето, като причина за състоянието му се изведе, че страхът е комплексно състояние, основано на неговата неувереност, физически и психически наказания, чрез лишаване от удоволствие. Във времето се превръща в защитен механизъм срещу реализиране на действия, поемане на отговорност и като средство за манипулиране и разтоварване на агресията към майка си.

Насоки за работа.

По време на диагностиката се установи разминаване в следните области, характерни за седемгодишни деца:

  1. Двигателни умения – несъответстващи за възрастта му. Има отпускане на мускулатурата, ригидност в движенията. В училище трудно борави с топка, отказва игри със състезателен елемент, не скача, не бяга, не се катери. Не взема участие в часовете по рисуване и труд и техника.
  2. Уменията за самообслужване се реализират и контролират от майката. Детето няма опит да задоволява самостоятелното базовите си потребности от храна, течности и др., което е характерно за неговото ниво на развитие. Също така се придружава от майка си при реализиране на тоалетните и хигиенните му нужди, които също трябва да са изградени като умение на неговата възраст. Не се облича сам и не борави с предмети от бита.
  3. Трудови умения – несъответстващи за възрастта му. Детето не организира личното си пространство (не подрежда играчки, дрехи и др), няма отговорности, свързани с ежедневието, като подреждане на масата, оправяне на легло, чанта и други.
  4. Социални умения – силно занижени. Общуването е ограничено от майката, като се засилва зависимостта от нея и нейната значимост. Отказва да се запознава с деца и да контактува с тях, няма приятели.
  5. Интереси – силно ограничени. Насочен е към компютърни игри, определени от майка му. Не рисува, не моделира, не играе с конструктор, не се занимава със спорт или подвижни игри, характерни за възрастта му.

В следствие на съвместната ни работа с майката, детето, бащата и училищната среда за уеднаквяване на условията и развитие на увереност у детето, след два месеца се постигна намаляване на страха да остане сам. Повиши се активността му в игрите, разви се умение за самообслужване и самостоятелност. Детето получи лично пространство, което е част от развитието на неговия Аз, в частта притежание и диференциране от другите, като отделна личност.

Провокира се мъжко поведение, изразено в промяна в тембъра на гласа (от изтънял и писклив към дебел и плътен), маниери на държание (стойка на тялото, захват, мимики, действия), интереси – спорт, катерене, бягане, футбол, каране на скейтборд и други.

  Промяната се забеляза и в смяната на темите за фекалии в рисунките в стабилни конструкции на ваза с цветя, слънце и др. Линиите бяха пресъздадени спокойно, с използване на разнообразни светли тонове. Предишните рисунки бяха зачертани, с накъсани, хаотични линии, очертани в тъмни тонове.

Започна да проявява инициатива в училище, изразена във вдигане на ръка, за да изкаже мнение или отговори на даден въпрос, включване в заниманията по физическо, формиране на приятелски кръг с други момчета.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари