Създаване на интерес към играта

Създаване на интерес към играта

В настоящата статия ще обясня защо е важно детето да има създаден интерес към играта и/или дейността, която предстои да усвоява. Създаването на интерес е ключов момент в детската игра. Без да е налице такъв, децата обикновено не желаят да се занимават с предложеното от нас (в това число родители и специалисти) занимание.

Често се наблюдават съпротиви, изразяващи се в: разсеяност, инат, глезене, агресия и т.н. Подобен тип поведения са напълно адекватни на ситуацията реакции, предвид факта, че няма изградено отношение към въпросната игра. Ако за момент си припомним ситуация, в която сме се сблъсквали с някаква нова за нас дейност, ще осъзнаем, че усвоените нови знания и умения, нужни за успешното й реализиране, са на база на нашата мотивация.

Тя, от своя страна, е следствие на провокирания у нас интерес към тази дейност. Същото се отнася и за децата. Разковничето за успешното развитие на нови знания и умения у детето е създаването на положително отношение към играта. В какво се състои то?

На първо място е нужно тя да бъде представена в най – лесния за детето вид. Тук се включва съобразяването й с възрастта и неговите настоящи способности. На второ място е необходимо да бъде поднесена в интересен и забавен за детето вид, изхождайки от неговите актуални потребности и налични интереси.

Тук е моментът, в който да се включи креативността на родителя/специалиста. На трето място бих искала да подчертая един съществен момент за изграждането на положително отношение – това са поощрителните думи, насърчаването и похвалите, когато детето се справя. Освен това, е нужно родителят/специалистът да показва положително отношение към самата игра.

Децата са способни бързо да разбират, когато нещо не се прави с желание. Изброените три аспекта изграждат увереността и интереса на детето към дейността. Индикатор за създаден интерес е, когато то само изявява желание да играете на нея и/или пък започва самостоятелно да я усложнява, вмъквайки нови елементи.

Ще онагледя казаното дотук с пример от практиката. Детето е на тригодишна възраст. Предстои ни усвояването на категориите „плодове“ и „зеленчуци“. За целта използвах дървени фигури, на които са изобразени те. Детето има подчертан интерес към ролевите игри, които често присъстват в ежедневието му. С началото на играта, то изяви желание да играе с дървени кубчета. Въобще не обръщаше внимание на плодовете и зеленчуците. Предложих му да си построим къща от тях. След като го направихме заедно отбелязах, че в тази къща липсват хранителни продукти и предложих „да отидем“ до магазина, за да си купим. Детето веднага се съгласи. Когато „пристигнахме“, то влезе в ролята на продавача на плодове и зеленчуци, а аз на клиента. В този момент започна оживено да предлага различни продукти, като ми обясняваше кое какво е – „Това е грозде и е плод“, „Това е краставица и е зеленчук“ и т.н. Когато бъркаше и го поправях, с внимание и интерес слушаше обясненията ми.

При следващата ни среща, реших да усложня играта, като вмъкна реални пари (стотинки), които да плащам на магазинера при покупките. Детето прояви видим интерес и веднага започна да брои стотинките, които му давам. Впрочем, броенето също бе задача от работата ми с него. В резултат на това, при следващите ни срещи той сам предложи да играем отново на продавач на плодове и зеленчуци. Съгласих се, а детето бързо започна да „подготвя“ магазина.

Ето защо процесът на създаване на интерес към играта е толкова важен. При него винаги се стремим да изхождаме от потребността на детето. Когато сме способни правилно да я отчитаме и да я включим в съвместната ни дейност, постигаме ефективни резултати при работата с нашите деца. Те изграждат положително отношение към дейността, уверени са в своите възможности, а оттук могат да започнат да проявяват и креативност. Правилно изпълнен, процесът на изграждане на интерес задоволява едновременно потребностите и на детето, и на възрастния.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари