Случай на съпротива в работата с дете аутист

Случай на съпротива в работата с дете аутист

Съпротива означава нежелание за извършване на дадено действие. Свързана е със зоната на комфорт. Тя се явява защита на Аза от новостите, от предизвикателствата. Съпротивата, обхващаща Аза го капсулира, прави го ригиден, неадаптивен. Тя е силата, с която се активират защитните механизми срещу задоволяването на потребност. Положителната страна на съпротивата предпазва Аза от неудоволствието, което би предизвикала дадена ситуация. Проблемът се състои в това, че тя не може да направи разлика между краткосрочни и дългосрочни цели. Удоволствието, което ще даде, може да се разгледа в краткосрочен план, тъй като в дългосрочен често води до състояние на неудоволствие.

Именно ригидността и стереотипите в действията и игрите са едни от основните характеристики на състоянието аутизъм. Всяка новост и/или промяна се явява своеобразна заплаха за сигурността на  детето аутист. В желанието да се предпази от непознатото, от което няма предишен опит, и което му създава стрес и тревожност, Азът използва защитните механизми, които биха му свършили най-добра работа. Всичко това има една цел – избягване на моментното неудоволствие, което новото ще предизвика.

Ще онагледя описаното дотук с пример от практиката, в който ще разгледам съпротивата и ролята на трите структури на психичния апарат, съгласно психоаналитичната теория. Става дума за момче на 13-годишна възраст в аутистично състояние. По това време тепърва опознавах и се сближавах с децата от Центъра. Бях се запознала с индивидуалния план за работа с конкретното дете и знаех какви са актуалните задачи, по които се работи. В процеса на работа предстоеше игра, свързана с нанизване гердан на връзка с изрязани малки елементи от сламки. Знаех, че това е напълно в обсега на неговите възможности, тъй като при работа с други колеги съм наблюдавала как го прави и какво е отношението му спрямо дейността. Поради това не очаквах да има съпротива. Подготвих материалите за гердана и момчето започна да ниже, след което започна да блъска по масата, да крещи, да се удря, като впоследствие прехвърли агресията си към мен.

Какво точно се случи в тази ситуация? Защо детето прояви толкова силна и интензивна съпротива при положение, че тази игра не е нова за него? Причината за поведението му се състоеше в един детайл, на пръв поглед дребен, но очевидно способен да го вкара в криза. Проблемът бе, че началото на връзката не беше твърдо и самото низане ставаше по-трудно, тъй като при вкарването на елемента въженцето се огъваше.

Нека разгледам какво се случва в несъзнаваното. Първичният психичен процес сгъстява всички образи, представи, спомени и отношение на детето към тази дейност. В случая целия този предишен минал опит е с положителен заряд, тъй като той се е справял успешно и ние сме го поощрявали, т.е. при него има изградена увереност в това, че знае и може да се справи с низането на гердан. След сгъстяването им, всички тези спомени се изместват към съзнанието и момчето започва с дейността. След нанизването на 3-4 елемента, настъпва промяна в поведението му, като отказва да продължи и става агресивен. Защо?

Ключовият момент тук се състои в сблъсъка между очаквано и реално. В случая двете коренно се разминават. Очакването е, че ще се справи и ще бъде похвален. Реалността е, че не се справя както преди, което поражда неудоволствие в несъзнаваното. Аз, в ролята на неговия Свръх Аз, оказвам натиск, състоящ се в това да не се отказва и да направи докрай гердана, който е започнал. В резултат на това напрежението се усилва и Аза се капсулира едновременно от То и Свръх Аза посредством агресията, която използва като защита и средство за разтоварване на напрежението.

С този пример искам да покажа колко съществен може да бъде един незначителен на пръв поглед детайл, и колко наблюдателен и аналитичен е необходимо да бъде специалистът по отношение на работата с деца. Съпротива няма как да бъде избегната, тя е част от личното израстване на всеки от нас. Когато знаем нейния механизъм обаче, сме способни да изградим ефективни начини за нейното овладяване и преминаване по сравнително по-лек начин.

Използвана литература: Петкова, П., К. Иванов (2012) Психологично консултиране – практическо ръководство част 1, УИ „ВСУ Черноризец Храбър“, Варна

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари