Табутата в нашия живот

You are currently viewing Табутата в нашия живот

 Десислава Александрова

    Повечето партньори, щом разберат радостната новина, че ще стават родители, започват трескаво да търсят информация за предстоящото събитие и бъдещата си роля. Книжарниците изобилстват от поредици със съвети как да отглеждаме деца, какви трябва да бъдат условията около тях и т.н. Почти във всяка книга се споменава за важността на семейната среда, но в много малко тя се разглежда извън материалната си стойност. Дори темата да  присъства, то се споменава в едно, две изречения: да е спокойна, носеща сигурност и топлина.

     В настоящата статия искам да акцентирам на този аспект на семейната среда, а именно – отношенията. Затова ще започна още от самото начало – изграждането им в младото семейство, преди появата на дете. Тук, разбира се, може би ще си зададете въпроса: „Какво общо има това със зададената тематика в заглавието?“, но ако имате търпение, ще откриете сами отговора. 

    Нека се върнем на младото семейство. Отделянето в самостоятелно жилище активира във всеки от тях модела на своето собствено семейство, включително как трябва да се държи като мъж/жена. Ако двамата харесват тези модели, помежду им няма да има конфликти. Напрежението нараства, ако не харесват отношенията в техните семейства, без да имат ясната предства как да изградят нов модел на поведение. За илюстрация на казаното ще дам един пример, в който след събирането им като двойка, жената започва да готви (нещо, което по принцип не прави, но е модел в нейното семейство), а мъжът – да работи до късно, което е модел на баща му в неговото. В следствие на това, между двамата партньори започва да се поражда напрежение въз основата на факта, че никой не харесва поведението си, но няма опита от друго.

    По време на консултативните срещи се стигна до извода, че в дома не се говори за това, какво искат един от друг, как се чувстват в присъствието на другия, какво поражда неговата липса, т.е. всеки от тях спазваше своето лично табу за проявата на отношения един към друг. Тъй като този модел на поведение се наблюдава в много други семейства стигам до предположението, че за днешния период на разкрепостеност и демократичност, табуто на нашето време са отношенията между мъжа и жената.

    Много от семействата започват да се създават въз основа на самата потребност да си с друг човек, но много от тях не успяват да се изградят като устойчива и сигурна микросреда именно поради факта, че ни учат да бъдем скрити, да не говорим за чувства, да не ги показваме. Колко пъти жената е имала нужда да бъде прегърната или целуната, дори в знак на значимост пред други хора, и колко пъти си е замълчавала за това? Колко от вас са признавали на половинката си какво им доставя удоволствие и какво отношение искат да им бъде показано? Именно въз основа на тези действия се изгражда спокойната и сигурна среда, за която се говори и в която детето да се развива.

   Много от клиентите ни, които посещават консултации поради даден проблем с детето, споделят, че отношенията им с партньора не са това, което искат. В хода на работа сами проследяват, че с тяхната промяна, у детето е започнала да се наблюдава такава. Ще илюстрирам казаното със следния пример: майка, чието дете е на година и половина, проявява склонност да ограничава действията му по отношение на това какво да пипа и къде да ходи, без да има реална опасност за живота му. В този период детето получава най-голямо удоволствие чрез това, да опознае света около себе си чрез действията с обектите, придвижването си, лапането им. Ограниченията всъщност се явяват забрана за изпитването на удоволствие. По време на срещите ни се стигна дотам, че жената сподели, че отношенията с мъжа ѝ са се променили от няколко месеца и те не правят секс.

   След като изясни какво иска и проведе разговор за желанията си с него, жената сама отбеляза как  фиксацията върху детето е намаляла. След успокояване на конфликтите помежду им тя направи анализ на поведението си, чрез който стигна до извода, че липсата на нейното удоволствие се проявява под формата на контрол върху удоволствието на детето. „Щом аз не мога да изпитам такова и ти няма!“ Тук искам да вмъкна, че става дума за несъзнавани процеси, които изобщо не могат да стигнат до съзнанието на жената. Единственото, което усеща е силно напрежение и тревожност, което се разтоварва чрез фиксиране върху детето и неговото здраве.

   Друг пример е дете на четири години, при което родителите живеят в постоянни конфликти. Тук жената открито си признава, че любовта и разбирателството ѝ липсват, което ѝ пречи да играе с детето и да мисли за него. Казва, че предпочита да гледа филми, или да чете любовна драма, вместо да излезе с момчето. Действията ѝ по отношение на неговото отглеждане бяха насочени единствени към здравословното хранене. Детето имаше забавяне в говора и липса на интереси. Проявяваше стереотипни действия, изразени в това да взема и оставя различни предмети.

    Насочвайки работата в посока двамата родители да изяснят отношенията помежду си – какво искат един от друг, в какво изпитват трудности, майката започна да обръща внимание на детето и фиксацията върху храната намаля.

   С тези два примера искам да подчертая, че когато между двамата родители няма общуване и изградено отношение, въз основа на това да показват какво искат и какво чувстват, тези незадоволени потребности се пренасят върху детето и рано или късно водят до наличието на някакъв проблем в развитието му.

    Защо това, което искаме или чувстваме се превръща в табу? Защо изпитваме трудност да споделим нашите
желания с най-близкия ни човек?

    Отговорите на тези въпроси се крият в нашето собствено развитие. Обикновено, докато сме малки ни учат, че не е хубаво да говорим по дадени теми, или да задаваме определени въпроси. Самите ние наблюдаваме как родителите ни седят след работа и гледат телевизия, без да говорят помежду си. Майка ни е недоволна и вечно мърмори на баща ни, или той мълчи и не ѝ обръща внимание. Рядко сме свидетели на това да се прегърнат или хванат за ръка, докато вървят, да си разменят нежности и жестове на внимание.

     Всичко това става наш модел на поведение, което автоматично пренасяме в нашето семейство като големи. Искаме да кажем, че имаме нужда да ни прегърнат или да ни подарят цветя, но не го правим, защото смятаме, че другият трябва да се досети или започваме да мислим, че нямаме нужда от това. Така изпадаме в порочен кръг от незадоволени потребности, които непрекъснато се активират при всяка среща с хора, които се прегръщат или любовен филм, който гледаме. В другия случай смятаме, че да споделим какво искаме е момент на слабост или срамно действие.

    А няма нещо по-естествено от това да заявиш пред себе си, че имаш потребност от обич и внимание, както и да го покажеш на човека до теб.

    В много семейства тези потребности се скриват „надълбоко“, което пречи за изграждане на отношенията, които искаме. Тъжната истина е , че продължението на тази наша незадоволеност в семейството стават децата ни, защото една от най-важните роли, която имаме, е тази на родители. Затова поддържам тезата, че проблемите на децата са проявление на семейството, както и извеждам важността на отношенията между партньорите за развитие на едно жизнерадостно и любознателно дете. 

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари