За силните и слабите страни на третото дете

За силните и слабите страни на третото дете

Към този въпрос ме насочи скорошен разговор с млада жена, която е третото дете в семейството. Още Алфред Адлер изгражда теория, според която поредността на раждане играе важна роля при формирането на конкретни характерови особености. Във времето теорията се преразглежда и доразвива от различни учени като Зайонц, Сълъуей, Стюърт и др.

Тъй като през ръцете на родителите вече са преминали две деца, по отношение на отглеждането на третото те вече са по-спокойни. От една страна това може да повлияе положително, тъй като спокойствието им се предава на детето. Няма го вече задължителното следване на „добрите практики“ описани от лекари, близки и популярната литература. Реагират по-скоро от гледна точка на мъдростта и опита. Но, в по-късни години спокойствието им може да се изтълкува от детето като липса на заинтересованост.

В отглеждането му често се включват по-големите деца. От една страна, това полага предпоставки за по-добро развитие на социалните му умения. Многото хора предполагат повече общуване и нагаждане, спрямо всеки един от тях. Но, от друга се предполага, че има много повече хора, които да задоволяват потребностите му. Този факт предполага развитието на качества като капризност, несамостоятелност, зависимост и неувереност. Използвайки своята безпомощност, то може да се опита да властва над останалите като, ако не стане „на неговата“, може да се стигне до силни сцени на плач и агресия.

Раждайки се, третото дете вече е в позиция на съревнование с останалите две. Целта е родителското внимание и обич. Пътищата за тяхното получаване са много. Ако има сфера, която не е значима за другите две деца, или не са достатъчно добри, то тя ще стане основен интерес на третото и то ще вложи цялата си енергия в нея.

Познавам задочно дете, което е толкова отдадено на художествената гимнастика, че се стига до нервни кризи, ако не се справя, или не може да присъства на тренировките. Също така, внимание се печели със свръх послушно или непослушно поведение. Тук е важно да отбележим следното: ние възрастните сме тези, които окачествяваме дадено държание като добро или лошо. За детето всичко, което задоволява потребността му е добро.

Така че, дори да му се карат, защото е счупило прозореца с топката, самият факт, че му се обръща персонално внимание и случката ще е основна тема на вечерта е достатъчна награда. Има и трето развитие на ситуацията – детето да се опитва винаги да е по-добро от останалите деца, често неотчитайки факта, че хронологичната им възраст предполага те да се справят с дадената дейност по-добре.

Това ще положи предпоставки за формирането на свръхочаквания към себе си, а оттук и стремеж към перфекционизъм. Другият вариант е, след като се убеди, че никога няма да е достатъчно добро, като тях – формиране на предразсъдък, че никога няма да успее в нищо в живота и затова няма смисъл да опитва. Оттук – неувереност и отдаване по-скоро на живот „ден за ден“.

Дотук описах основните предразположености, следствие от поредността на раждане. Каква сила ще имат те в живота на детето, както и към коя от тях ще се насочи, в голяма степен зависи от родителското поведение и отношение.

0 0 Гласувай.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари