За необходимостта от уеднаквяване на средите, в които се намира детето

За необходимостта от уеднаквяване на средите, в които се намира детето

Уеднаквяването на средите е фундаментално условие за разрешаване на актуалния проблем, както и за успешното развитие на детето. В какво точно се състои то, предстои да обясня в настоящата статия. След направеното психологическо изследване се изготвя индивидуален месечен план за работа с детето. В този план са заложени задачи, съобразени с настоящите му умения, потребности и нужди. Всичко това се представя и съгласува с родителите. По този начин психологът работи едновременно и с детето, и с възрастните. Целта е промяната, която стартира, да се осъществява не само в Детския център, но и у дома. Чрез уеднаквяването на средите се реализират устойчиви резултати. В противен случай се наблюдава напредък, който обаче обикновено е последван от регрес. Представете си го като една линия, която варира нагоре–надолу, с постоянни пикове и спадове. Ще онагледя казаното дотук с пример от практиката.

Става дума за момче на шестгодишна възраст в аутистично състояние. Една от основните ни цели бе развитието на речта, чрез преодоляване на съпротивата към говоренето. Тя бе изключително силна и интензивна. По време на работа, когато изисквахме да говори се наблюдаваха викане, плач, агресия, търкаляне по земята и т.н. Подобни поведенчески реакции са напълно нормални предвид факта, че една от основните характеристики на състоянието аутизъм е липсата и/или силно ограничената реч. В случая ние „разбиваме” досегашния модел на функциониране, който е носил сигурност. Той не знае какво да очаква от новото – именно то му носи несигурност, тревожност, стрес и страх. Ето защо детето се бори докрай да запази познатия модел, с който е свикнал, включвайки целия си арсенал от защитни механизми. Хубавото в случая бе, че с много усилия от наша страна, детето успя да преодолее ината си по отношение на говоренето и процесът на промяна започна. Ето тук е моментът, в който е изключително важно да бъдем постоянни, търпеливи, разбиращи и подкрепящи. В семейната среда на детето обаче, нещата не се случваха точно така. Въпреки многобройните разговори и обяснения за това, колко е важно изискванията, които поставяме пред него да се реализират и вкъщи, нямахме устойчива промяна от страна на родителите. Разговорите имаха краткотрайна мотивираща функция, тъй като започваха да изпълняват препоръките, но след известно време спираха. Тази неустойчивост и непостоянност бяха спирачките, които възпрепятстваха успешното развитие на детето. Представете си, че то е направило първата крачка по пътя на промяната, но пред него предстоят да се извървят още много, и в същия този момент изискванията вкъщи спират да се реализират. В резултат на това то се връща с една крачка назад. Ето в това се състои регресът – постига напредък, но липсата на постоянна и целенасочена работа, от страна на родителите, го връща назад.

Считам, че примерът е достатъчно красноречив за това, какви са последствията от разминаването на средите, в които пребивава детето. Ето защо е толкова важно психологът и родителите да работят в екип. Тогава резултатите са винаги налице. Често пътят до успешното разрешаване на случая е дълъг, съпроводен с редица трудности и неудоволствия, лишения от личните потребности в името на детето. Мисля, че най-важният въпрос тук, който всеки родител в подобна ситуация следва да си зададе, е не дали е трудно, а дали си струва. Едва ли има по-голяма радост от това да чуеш първите думи от своето дете, които толкова дълго си чакал!

Този текст е собственост на „Българска школа за психоанализа“ ООД и е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването на цялото съдържание без разрешение, както и използването на части от него или цитати, без посочване на активен линк към оригинала, е забранено! Правата над използваните снимки принадлежат на техните автори.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари