От известно време насам, в различни форуми за майки и детско развитие, усилено се разглежда въпросът за лечението с хомеопатия и намаляване приема на фармацевтични продукти. Целта е да се ограничи вредното им влияние върху детския организъм. Родителите искат да оптимално да намалят честотата и силата на детската болест. В резултат – все повече се насочват към натурални и билкови продукти за лечение на настинки и заболявания, както и към здравословно хранене.
Разгледано от тази гледна точка, предприетите действия (храни, билки и други) влияят върху физиологията на детето, засилвайки имунната му система. Целта е то само да се пребори с „атаките“ на околната среда. В този случай приемаме, че неговата болест е нещо външно. Предизвикано е от „недоброто“ функциониране на тялото, с което то не може да се справи само. Затова „работим“ само върху него.
Нека ви предложа и друга гледна точка към повдигнатия въпрос, а именно – психичната предпоставка за тази болест.
Психосоматика
Първо, ще разгледам хипотезата, че всяка болест има своето психично проявление, на база съдържание и функция. Например, заболяване на гърлото се разглежда като следствие от силен несъзнаван конфликт, в който не си изказал какво мислиш и/или преживяваш, не си отстоял позицията си. Поради това неудоволствието, което преживяваш, се разтоварва под формата на „болест“ на дадения орган. В своята книга „Твоето тяло говори“, Лиз Бурбо казва следното:
„Гърлото е предната част на шията, включваща в себе си началото на хранопровода и дихателните пътища. Гърлото съединява носните кухини с ларинкса и устата с хранопровода. То играе важна роля в процеса на дишане, говор и гълтане.
При усещане на болка в гърлото при гълтане, човек трябва да си зададе въпроса: „Каква ситуация ми е трудно да преглътна в дадения момент?“ Възможно е това да е израз на силна емоция или нежелание да приемеш някого или някаква идея.“ (Бурбо, Лиз, Твоето тяло говори, 2006, с. 62)
„Частичната или пълна загуба на гласа говори за забраната, която човек си налага при говорене, страхувайки се нещо. Той иска да каже неща, които се бои, че няма да бъдат чути или няма да се харесат някому. Опитва се да „преглътне“ своите думи, но те засядат в гърлото му (често това води до болки в гърлото).“ (Бурбо, Лиз. Твоето тяло говори, 2006, с. 115)
Случай от практиката
Момиче на три години, което по пътя на развитието си не е боледувало. Родителите полагат грижи за него, „калявайки“ организма му още след раждането. В следствие на това детето не е приемало в живота си антибиотици или лекарства. На шест месеца се мести при баба и дядо си, поради невъзможност на семейството да се грижи за него. На две години и половина тръгва на детска градина с желание, без да плаче. Развива се нормално. На три години изведнъж се разболява от бронхит и се налага прием на антибиотик.
Как се стига до това състояние, от психична гледна точка?
Тъй като белите дробове са основен орган на дишането, ще започна от символното им значение, съотнесено към проявената болест. „Белите дробове са непосредствено свързани с живота, с желанието за живот и способността да му се радваме, тъй като те доставят в клетките на организма кислород, без който човек не може да съществува. … Усеща, че някаква ситуация или някакъв човек му пречи да диша с пълни гърди. В него може да възникне усещането, че са го притиснали в ъгъла, лишили са го от свобода на действие.“ (Бурбо, Лиз, Твоето тяло говори, 2006, с. 40) Стъпвайки на това съдържание и функция на заболяването си зададох въпроса: „Какво се случва в психиката на детето, за да се прояви тази болест?“ В поставения казус се наблюдават няколко противоречия, от който ще изходя.
Ключови моменти
Първото е, че детето не боледува въпреки, че е прекъсната връзката с родителите за дълъг период от време. В такива ситуации, децата често боледуват. Този факт ме насочи към предположението, че бабата и дядото присъстват още от самото раждане. Това спомага за изграждане на отношения и връзка с детето и заема компенсираща роля при отделянето му.
Следващото противоречие е, че детето не плаче и проявява силно желание да ходи на детска градина, въпреки малката си възраст. Предполага се, че не е достатъчно изградено като личност и осъзнало себе си като отделно. В такива ситуации децата плачат и често боледуват. Изхождайки от основна потребност в този период, а именно играта, предположих, че в тази институция детето свободно я задоволява и изпитва силно удоволствие, което го мотивира да ходи с желание. Това насочва, че в семейната среда е подложено на ограничения и забрани при реализиране на своите желания.
При вземане на информация за изясняване на предположенията се оказа, че бабата и дядото са на възраст, която физически не им дава възможност да тичат, скачат, бягат и играят с него според нуждите му. Също така, в своята роля те поемат по-голяма отговорност, което води до свръхобгрижване и повече страхове. Този факт също оказва влияние върху поставянето на ограничения. Насочват детето към по-пасивни игри като четене на приказки, наблюдение на действията им, без да му дават възможност да се включи.
В този период на развитие всички са виждали, че децата не спират на едно място. Имат нужда да изразходят голямо количество енергия. Могат да бягат, да се катерят по цял ден, да слизат и изкачват стълби, без да им омръзне и т.н.
Резултат от анализа
Всичко това насочва, че семейната среда ограничава задоволяването на тези потребности. Поради това се възприема по-скоро като негативна и носеща неудоволствие. Започвайки детска градина детето изведнъж попада в среда, в която му се предоставя възможност да прави всичко, което иска. Вниманието му непрекъснато се ангажира с разнообразни и интересни дейности, в които взема активно участие. Започва да изпитва силно удоволствие, което го мотивира да ходи там. Връщайки се отново вкъщи се сблъсква със старото отношение. Това предизвиква силен несъзнаван конфликт между онова, което очаква да получи, и резултата. Невъзможността да изрази своето недоволство предизвиква тази болест, като сигнал за желана промяна. Бронхитът показва, че детето желае свободата си, но не я получава. Така, чрез организма си то изказва, че не може да диша от поставените ограничения да играе, скача, бяга.
Извод
От разгледаното дотук става ясно, че конкретната болест може да е следствие на силни и продължителни конфликти в несъзнаваното. Чрез тях тялото ни дава реакция и сигнал за промяна. В обобщение ще кажа, че здравето на детето е резултат най-вече от задоволяването на потребностите му. Не толкова от храната и добавките, които приема. Създаването на спокойна и любяща психична среда за развитие е една целогодишна ваксинация срещу всякакви болести и грипни състояния. Всичко това, без да се налага посещение при личния педиатър.
Използвана литература: Бурбо, Лиз. Твоето тяло говори, 2006
