Началото на пролетта ни доведе и първите топли дни, даващи възможност да наблегнем на дългите разходки в парка, захвърляйки дебелите дрехи. Именно в една от тези прекрасни сутрини попаднах на жена, която извеждаше две деца навън. Момчетата бяха облечени с дебели якета, стегнати от зимен шал, в комплект с подобна шапка на главата. Ясно се виждаше, че децата бяха трудноподвижни в тази „пролетна“ екипировка, подсилена и от зимни ботуши. Ситуацията ми направи впечатление и ме провокира да се загледам как останалите родители са облекли децата си. Присъстваха подобни тенденции, но като цяло малките тичаха свободно в леки, пролетни дрехи.
Допускам, че жената няма възможност да подсигури други дрехи или, че не е обърнала внимание на прогнозата, преди да излязат. Може да е начин да предпази децата от вируси, като им слага дрехи, които да ги „защитят“. Освен тези доводи можем да разгледаме и други варианти за мотиви, определящи избора ни на подходящи детски дрехи.
Анализ
Нека разгледаме жената: видимо нейната възраст бе над 50 години. В този период жизнените сили започват да намаляват. Естествено е човек да ограничава движението, за да намали разхода на психична енергия. Една жена на 20 – 30 години има много повече жизнена енергия, която да вложи в подвижни занимания, отколкото, когато стане на 50 – 60 години. Поради тази причина усещанията за топло и студено на една майка и една баба са различни. Това повлиява и върху начина на обличане на детето, което отглеждат и възпитават. С напредване на възрастта възрастните се обличат с повече дрехи и възприемат околната среда като по-студена, отколкото по-младите.
В този ред на мисли мога да предположа, че жената се доверява на своите усещания, което повлиява върху обличането на децата с по-дебели дрехи. Страхът да не се разболеят, което би довело до конфликт с родителите, я мотивира да предприеме „предпазни мерки“.
Но, нека да разгледаме и символа на самата дреха. Каква е нейната функция? В най-общ план са две: да предпазва и защитава тялото ни от влиянията на средата, както и моралната ѝ страна – да скрива голотата. Нормално е, когато времето е студено, да обличаме по-дебели дрехи, за да съхраним топлината на тялото, но в същото време дебелите дрехи ограничават движенията ни. И така, стигнахме до основата на въпроса защо обличаме детето с дебели дрехи, когато знаем, че то е „неизчерпаем“ източник на енергия и не е необходимо да го навличаме, за да се стопли.
Отговорът на този въпрос се крие в движението. С тези действия ние несъзнавано казваме на малкото да не се движи, защото нямаме сили да бягаме след него. Съзнавано извеждаме на преден план стремежа ни да го предпазим от болести в бума на вируси между сезоните.
