Въпросът за символиката в творчеството на Зигмунд Фройд

You are currently viewing Въпросът за символиката в творчеството на Зигмунд Фройд

Ирена Киркова

Този въпрос е всеобхватен и то не само от гледна точка на психоанализата. Символите са основополагащ елемент в много науки като лингвистика, математика, теология, етнология и други. За пример знаците, с които пишем, са символ на определени звуци; в математиката „пи“ е символ на математическа константа, представляваща отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър; полумесецът е символ на ислямската религия; всяка извезана шевица в българските носии носи своето символно значение, включително информация от кой район на страната е майсторът й. В самата психоаналитична теория и практика проявлението на символиката, както и работата с нея, се вижда във всяка сфера на дейност. Това прави въпросът актуален и значим.

Темата за тълкуването на знаците е занимавал хората още от самото зараждане на човешката цивилизация. Може да се каже, че стремежът да опознаят и да си обясняват явленията от заобикалящия свят датира още от тогава. Но, това обяснение е било чисто интуитивно, почиващо на индивидуалния опит и този на поколенията преди тях. Колкото по-малко познания са имали за света, толкова по-развита е била склонността да приписват случващите се явления на волята на боговете. Това дава яснота защо за хора, „имащи право да тълкуват“ сигналите, са били приемани възрастните в племето („старейшини“), или хората, чиято функция е да осъществяват връзка с божествата („жреци“, „друиди“, „шамани“ и др.). С развитието на християнската религия тази функция се поема от свещениците. Тълкуването вече се пречупва не само през опита, но и през християнските догми. Въпреки това, народът продължава опитите „на своя глава“, което личи от факта, че съществуването и развитието на съновниците продължава.

Развитието на науката дава все по-голяма възможност за обяснение на явленията от света. Тук вече обясненията не почиват на вярата, а на факти и доказателства, много от които изведени по емпиричен път. Този факт обяснява и защо периодът на Просвещението е времето, в което църквата постепенно започва да губи своята значимост в живота на човека. По това време на сцената на световната наука се появява и психоанализата.

0 0 Гласувайте.
Article Rating
Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Зреди всички коментари