Думата е съставена от две гръцки думи: „психе“ – душа и „логос“ – наука. В най-общ план, психологията е наука за душата. По-конкретно, тя е наука за фактите, закономерностите и механизмите на психиката. Наличието на психика не е присъщо само за хората. Животните също имат такава, но развита в различна степен. С нейните проблеми се занимава зоопсихологията.

При хората психологията:

* наблюдава човешкото поведение (например жестове, походка, смях и др.);

* търси мотивите (вътрешни и външни), които го обуславят. Вътрешните може да са потребности, умора, наследственост и др., а външните – семейство, работна среда, социална класа и др.

* ако човекът има проблем и иска да го разреши – прилага някои от психотерапевтичните техники.

Както всяка наука, психологията също е в процес на развитие. Не всички въпроси, които са в нейния обхват, са разрешени. За пример, все още няма единно мнение относно това, какво представлява психиката, как се е формирала и развила в културно-исторически план, дали психиката поражда материята или обратното. Пред лицето ѝ все още стоят много феномени от сферата на парапсихологията и фактът, че тя не може да им даде научно обяснение, не е достатъчен аргумент да се отрича съществуването им.

Причината е в това, че психиката е изключително сложен предмет за изследване. Психичното не може да се пипне, помирише, вкуси, няма цвят, температура. За психиката се казва, че е „трагично невидима“, за нея нямаме сетивно познание. Именно това поставя въпроса за голямата отговорност, с която е натоварен психологът.

Ще започна от това, че е нужно да е Човек, тоест човечността да е устойчива личностна характеристика. Да подхожда с разбиране към човека отсреща, без користни задни мисли, да е равнопоставен с него, да иска да му помогне. Психологът не съди, а се стреми да разбира и търси истинските причини за ставащото. Той изслушва откровения и тайни, които само изповедник би могъл да чуе. Пред него се показва най-съкровената човешка същност и той смята това за чест.

Казват, че 90% от постъпващите да учат психология са водени от несъзнаваната потребност да разрешат своите проблеми. Вярват, че познанията, които ще усвоят в университета, ще им дадат насока как да се променят, или с други думи – ще им помогнат да преодолеят съпротивата си. От тази гледна точка, добрият психолог не се плаши от истината за себе си, дори точно обратното – потребността да се опознае го мотивира да се анализира, да се провокира всеки ден и да прави нужните стъпки към личностна промяна. Все пак, „няма как да спасиш другите, ако не можеш да спасиш себе си“.

Често използваме фразата „да седна и да помисля“. Самата дума „седна“ предполага пасивност, което не кореспондира с целта на действието. Контекстът е различен, но обединяващото е едно – приемането, че за да си добър специалист, е нужно да си чел много материали, да можеш да разсъждаваш върху екзистенциални въпроси и др. А реалният живот, с всичките му житейски роли, не предполага това. Ако искаш да се справяш и си готов да „платиш цената“ за това, нямаш много време за седене. В същото време рядко си даваме сметка колко много информация ни предлага средата, стига да имаме очи и уши, за да я видим и чуем. Ситуации, които често, колкото и да ни се струват тривиални, могат да доведат до проблеми. Ето защо смятаме, че добрият специалист съумява да улавя сигналите от средата и да разсъждава над тях. Оттук, говорейки с човека отсреща, винаги изхожда от личния си опит и преживявания и след това надгражда всичко научено.

Локус контролът, колкото и да се пренебрегва напоследък, е една от най-важните характеристики на личността. Ще обясня – външният локус контрол означава, че търсиш причините за дадено събитие главно в околната среда (хора, социално-икономически условия, астрология и др.). При хората с вътрешен локус контрол е обратното – търсят ги първо в себе си и после в средата. От тази гледна точка, добрият психолог е нужно да подхожда критично, най-вече към себе си. Само по този начин той ще се предпази от сладката заблуда на първите успехи, която ни кара да се приемаме за завършени личности и да слагаме капака върху нашето развитие. Ще ни помогне да се уловим докъде е работата с клиента и откъде нататък налагаме нашата гледна точка, или решаваме собствените си проблеми, чрез него.

В тази връзка, добрият специалист винаги има свои личностни цели, които преследва, свързани не толкова с материалното благополучие (в което няма нищо лошо), колкото с развитието на неговите умения и възможности. Освен неизчерпаем източник на енергия, несъзнаваното ни е и неизчерпаем източник на информация. Най-малкото, всеки етап от нашия живот се характеризира със своя цел и задачи и в зависимост от това, дали и как сме се справили с тях, се полагат предпоставките за това, как ще преминем през новия такъв. Затова, на практика цял живот има какво да откриваме за себе си, какво да коригираме и др.

Психологът е човек, който говори с всеки на собствения му език и осъзнава каква огромна сила има словото.

Не на последно място, добрият специалист има своя лична философия за живота, свое мнение и позиция по основните въпроси, които правят подхода му уникален.

В обобщение, добрият специалист е нужно да може в по-голяма степен да задоволява истинските си потребности.

Както стана ясно по-горе, в психологията има много школи, всяка от които се опитва да даде своето обяснение за човешката психика, както и начините, по които функционира. Само, когато познаваме нещо, ние можем да го променим. Всяка от тези теоретични постановки има свои индивидуални особености, които я правят уникална и оттук – по-достъпна за определен тип хора, с конкретна нагласа към себе си и своята работа. Оттук, те привличат клиенти, които имат сходна на тяхната нагласа. 

Една от тези школи е психоанализата. Характерното тук е, че тя приема, че всеки човек притежава т.нар. „безсъзнателна психика“, информацията от която често не осъзнаваме, но е от изключително значение, тъй като там се коренят нашите проблеми, потребности, ранен детски опит и др., които мотивират мислите и поведението ни. От тази гледна точка, в широкия смисъл „психоанализата е учение за взаимодействието между съзнавана и несъзнавана психика“.

По-конкретно, психоанализата е едновременно теория за човешката психика и метод за терапевтично въздействие. Открита е от Зигмунд Фройд, като като към днешна дата продължава да бъде развивана от специалисти по целия свят. Има четири основни сфери на приложение:

* като теория за функционирането на човешката психика;

* като метод за лечение на психични проблеми;

* като метод за изследване;

* като гледна точка за обяснение на различни културни и социални феномени като литература, изкуство, политика, общности и др.

Представлява специфични отношения между двама души, при които единият човек помага на другия да си помогне сам. То е начин на общуване, който позволява на другия да опознае своите чувства, мисли и поведение, което да му помогне да достигне до по-добро разбиране на себе си.

Само когато си наясно с причината за проблема, можеш да предприемеш адекватни мерки за неговото разрешаване. За да го направи, човекът е нужно да използва своите силни страни, като се опира на вътрешните си ресурси, откривайки и преодолявайки различните проявления на съпротивата, която неизменно ще му попречи да задоволи потребността си.

Погледнато в дългосрочен план, психологическите консултации ще му помогнат да живее един по-осъзнат и удовлетворяващ живот, в който ще взема правилни решения и ще извършва целенасочени действия.

То е предназначено за хора в психическа норма. „Психическата норма“ представлява приетото в дадена култура поведение, което е присъщо на по-голямата част от хората от дадена възраст, пол и др. При него има едно относително добро осъзнаване на реалността и не са налице психични заболявания (напр. шизофрения, депресия, биполярно афективно разстройство и др.). Каквато и е да спецификата на случая, нужно е клиентът да иска да се промени и да е готов да предприеме крачките към тази промяна.

* заниманията с тях да са под формата на игра, изхождайки от техните потребности и интереси;

* приемането им като големи хора.

Семейството е първата среда за детето. По силата на това, че е първа, нейната значимост за психичния му живот е най-голяма. За разлика от възрастния човек, детето е в голяма степен зависимо и се поддава на влияние от своите родители. Затова, когато е необходима корекция, е нужно тя да се направи върху цялата семейна система. Практиката показва, че в противен случай резултатите са бавни, трудни и незадоволителни, като вероятността детето да се върне към особености на старото си поведение, след приключване на работата, е голяма. Работата с родителите ще им даде по-голяма яснота и увереност, както и ще спомогне за намаляване чувството им за вина, произтичащо от факта, че никой не ни учи как да бъдем родители, а грешките можем да отчетем едва, когато са налице.